"Моите родители, моят мъж, моята сестра". Закусвам в кафенето, заслушан. Гласовете на жените шумолят и се изпълват В ритуал, който ни е необходим. С крайчеца на окото поглеждам движещите се усти И ми е сладко, че съм тук на земята, Още малко, заедно, тук на земята, За да празнуваме нашето малко мое.
Чеслав Милош От сборника "Необятна земьо" (1984)
Ето и оригинала:
MOJOŚĆ
"Moi rodzice, mój mąż, moja siostra". Jem śniadanie w kafeterii, zasłuchany. Głosy kobiet szeleszczą i spełniają się W rytuale, który jest nam potrzebny. Kątem oka przyglądam się ruchliwym ustom I słodko mi, że jestem tu na ziemi, Jeszcze chwilę, razem, tu na ziemi, Żeby celebrować naszą małą mojość.
Czesław Miłosz
-------------
* В оригинала заглавието на стихотворението е много интересно. То е съществително от женски род образувано от думата мой или мое. Както "вечност" е образувано от "вечен". На български няма такава дума или поне не се сещам затова заглавието е "Мое".
Това е второто стихотворение, което превеждам от Чеслав Милош. Преди време преведох "Забрави".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.