Мое - Чеслав Милош

Мое

"Моите родители, моят мъж, моята сестра".
Закусвам в кафенето, заслушан.
Гласовете на жените шумолят и се изпълват
В ритуал, който ни е необходим.
С крайчеца на окото поглеждам движещите се усти
И ми е сладко, че съм тук на земята,
Още малко, заедно, тук на земята,
За да празнуваме нашето малко мое.


Чеслав Милош
От сборника "Необятна земьо" (1984)


Ето и оригинала:

MOJOŚĆ

"Moi rodzice, mój mąż, moja siostra".
Jem śniadanie w kafeterii, zasłuchany.
Głosy kobiet szeleszczą i spełniają się
W rytuale, który jest nam potrzebny.
Kątem oka przyglądam się ruchliwym ustom
I słodko mi, że jestem tu na ziemi,
Jeszcze chwilę, razem, tu na ziemi,
Żeby celebrować naszą małą mojość.

Czesław Miłosz

-------------


* В оригинала заглавието на стихотворението е много интересно. То е съществително от женски род образувано от думата мой или мое. Както "вечност" е образувано от "вечен". На български няма такава дума или поне не се сещам затова заглавието е "Мое".



Това е второто стихотворение, което превеждам от Чеслав Милош. Преди време преведох "Забрави".