Ерос Рамацоти - Музика е
(Autori: Pierangelo Cassano, Adelio Cogliati & Eros Ramazzotti)
(Автори: Пиеранджело Касано, Аделио Коляти & Ерос Рамацоти)
Musica è
Musica è
guardare più lontano e perdersi in se stessi
la luce che rinasce e coglierne i riflessi
su pianure azzurre si aprono
su più su i miei pensieri spaziano
ed io mi accorgo che
che tutto intorno a me, a te
musica è
la danza regolare di tutti i tuoi respiri su di me
la festa dei tuoi occhi appena mi sorridi
tu e il suono delle labbra tue
tu sempre di più
quell'armonia raggiunta in due
ti ascolterò perché
sei musica per me, per me.
io sento ancora
le voci della strada dove son nato
mia madre quante volte mi avrà chiamato
ma era più forte il grido di libertà
e sotto il sole
che fulmina i cortili
le corse polverose dei bambini
che di giocare non la smettono più
io sento ancora cantare in dialetto
le ninne nanne di pioggia sul tetto
tutto questo per me
questo dolce arpeggiare
è musica da ricordare
è dentro di me... fa parte di me... cammina con me
è
musica è
l'amico che ti parla
quando ti senti solo
sai che una mano puoi trovarla.
è
musica è
da conservare, da salvare insieme a te
senti
più siamo in tanti e più in alto sale
un coro in lingua universale
dice che dice che
anche del cielo han bucato la pelle
lo senti
è l'urlo delle stelle
forse cambierà
nella testa della gente
la mentalità
di chi ascolta ma non sente
prima che il silenzio
scenda su ogni cosa
quel silenzio grande
dopo l'aria esplosa
perché un mondo senza musica
non si può neanche immaginare
perché ogni cuore anche il più piccolo
è un battito di vita e d'amore
che musica è...
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Музика е
Музика е
да виждаш във далечина
и да започнеш да се губиш в себе си -
възраждаща се светлина
и от отраженията - светлинни белези!
Над мен високо се разтваря синева,
високо, по-високо полита мисълта
и виждам в този ден,
че всичко е музика около мен!
Музика е
танцът ритмичен
на всички твои въздишки по мен,
празникът в твоите очи -
ти ми се усмихна почти.
Това е звукът на устните ти,
това си ти и най-вече -
хармонията между двама ни.
Ще продължавам да те слушам ден след ден
защото ти си музика за мен!
Още чувам
гласовете от улицата, където съм роден
и колко пъти майка викаше мен,
ала викът на свободата бе по-силен.
И под слънцето,
огряло дворовете, виждам още
децата как тичат - този вик мощен
на детските игри, който не ще се заглуши.
И чувам нейде пеене на диалект,
дъжда по покрива с приспивен ритъм лек.
Това всичко за мен,
тези нежни акорди
са музика която се помни!
Тя е част от мен...
Тя е вътре в мен…
Тя върви винаги с мен...
Музика е
приятелят ти, който ти говори,
дори когато си останал сам в тъга,
почувствал би протегната ръка.
Слушай ...
Колкото повече сме - толкова по уникален
хор се издига на език универсален.
И казват още, казват,
че той даже пробил е на небето вратите,
чуй!
Това е воят на звездите.
Трябва нещо да се промени
във хората, и те избират,
навикът им отпреди,
да слушат, но да не разбират.
Преди да падне тишината,
преди тя да покрие всичко,
тази огромна тишина,
последвала експлозия от нищо.
Защото светът без музика какво е,
не бих могъл да си представя даже,
защото за любов тупти
дори най-мъничкото сърчице - така е!
И за мен това - Музика е!
© Нико Все права защищены