Този град се скова във лъжи, като лодка в леда -Превод от руски: Евгени Гиздов
потопил се във ад и отчасти изскочил от него.
Знаем детството мина за нас все по книги едни,
затова и един на друг обяснение не трябва.
От какво пак крещим не на място, мълчим за какво,
всичко чуждо изглежда, въртим се във кръг като пони?
Не разбрахте ли сър - аз не казвам сбогом от масата,
само стори ми се - ние има какво да си кажем.
А мястото там
беше тъй близо, че сякаш докосваше нас,
но кой ли бях аз,
за да разкъсам кристалния низ -
да не съхраня, изминаха дни,
и вече без нас, мястото където е светлината...
Този град сред сезоните спря, риба в мрежата им
и стрелките застинаха, вече не следват посоки,
а почти се научихме как да се смеем, почти -
нещо стана с онези загадъчни нейни очи.
Ще послушаш ли приказка за свирепата буря,
за тропическия зной, за полярната виелица?
Не разбрахте ли мис - аз не казвам сбогом от постелята,
само стори ми се - ние има какво да си кажем.
А мястото там
беше тъй близо, че сякаш докосваше нас,
но кой ли съм аз,
за да разкъсам кристалния низ -
да не съхраня, изминаха дни,
и вече без нас, мястото където е светлината...
И аз никой не слушах, дори сам не си наредих -
да споделям ръката си, пътя напред да рисувам.
Е, а тоз, който каза ми, трудно се сеща за нас,
а и ние си спомняме него в беда и напразно.
Кое бе по-просто - Бог, или прага на тази врата.
И защо пак с уплаха се вглеждаш в пустинното небе?
Не разбрахте ли, Боже, не за край съм в двореца при вас,
а единствено мислех - ще има какво да си кажем.
А мястото там
беше тъй близо, че сякаш докосваше нас,
но кой ли съм аз,
за да разкъсам кристалния низ -
да не съхраня, изминаха дни,
и вече без нас, мястото където е светлината...
© Евгени Все права защищены