24.07.2008 г., 8:16 ч.

Мястото където е светлината - Машина времени 

  Преводи » Песен, от Руски
1923 0 1
3 мин за четене
Мястото където е светлината
Машина времени

Този град се скова във лъжи, като лодка в леда -
потопил се във ад и отчасти изскочил от него.
Знаем детството мина за нас все по книги едни,
затова и един на друг обяснение не трябва.
От какво пак крещим не на място, мълчим за какво,
всичко чуждо изглежда, въртим се във кръг като пони?
Не разбрахте ли сър - аз не казвам сбогом от масата,
само стори ми се - ние има какво да си кажем.

А мястото там
беше тъй близо, че сякаш докосваше нас,
но кой ли бях аз,
за да разкъсам кристалния низ -
да не съхраня, изминаха дни,
и вече без нас, мястото където е светлината...

Този град сред сезоните спря, риба в мрежата им
и стрелките застинаха, вече не следват посоки,
а почти се научихме как да се смеем, почти -
нещо стана с онези загадъчни нейни очи.
Ще послушаш ли приказка за свирепата буря,
за тропическия зной, за полярната виелица?
Не разбрахте ли мис - аз не казвам сбогом от постелята,
само стори ми се - ние има какво да си кажем.

А мястото там
беше тъй близо, че сякаш докосваше нас,
но кой ли съм аз,
за да разкъсам кристалния низ -
да не съхраня, изминаха дни,
и вече без нас, мястото където е светлината...

И аз никой не слушах, дори сам не си наредих -
да споделям ръката си, пътя напред да рисувам.
Е, а тоз, който каза ми, трудно се сеща за нас,
а и ние си спомняме него в беда и напразно.
Кое бе по-просто - Бог, или прага на тази врата.
И защо пак с уплаха се вглеждаш в пустинното небе?
Не разбрахте ли, Боже, не за край съм в двореца при вас,
а единствено мислех - ще има какво да си кажем.

А мястото там
беше тъй близо, че сякаш докосваше нас,
но кой ли съм аз,
за да разкъсам кристалния низ -
да не съхраня, изминаха дни,
и вече без нас, мястото където е светлината...
Превод от руски: Евгени Гиздов

=============================================

Место, где свет
Машина времени

Этот город застрял во вранье, как "Челюскин" во льдах -
Погрузившийся в ад и частично восставший из ада.
Наше общее детство прошло на одних букварях,
От того никому ничего объяснять и не надо.
Отчего ж мы кричим невпопад и молчим не про то,
И все считаем чужое, и ходим, как пони, по кругу?
Вы не поняли, сэр, - я отнюдь не прошусь к вам за стол,
Мне вот только казалось - нам есть что поведать друг другу.

Место, где свет
Было так близко, что можно коснуться рукой,
Но кто я такой,
Чтоб оборвать хрустальную нить -
Не сохранить, прошло столько лет,
И нас больше нет в месте, где свет...

Этот город застрял в межсезонье, как рыба в сети -
Стрелки все по нулям, и не больше не меньше,
Мы почти научились смеяться, но как ни верти -
Что-то стало с глазами когда-то загадочных женщин.
Хочешь, я расскажу тебе сказку про злую метель,
Про тропический зной, про полярную вьюгу?
Вы не поняли, мисс, - я совсем не прошусь к вам в постель,
Мне вот только казалось - нам есть, что поведать друг другу.

Место, где свет
Было так близко, что можно коснуться рукой,
Но кто я такой,
Чтоб оборвать хрустальную нить -
Не сохранить, прошло столько лет,
И нас больше нет в месте, где свет...

Мне никто не указ, да и сам я себе не указ -
Доверяю лишь левой руке, маршруты рисуя.
Ну а тот, кто - указ, он не больно-то помнит о нас,
Да и мы поминаем его в беде или всуе.
Что казалось бы проще - вот Бог, вот порог,
Что же снова ты смотришь в пустынное небо с испугом?
Вы не поняли, Лорд, - я отнюдь не прошусь к вам в чертог,
Мне лишь только казалось - нам есть, что поведать друг другу.
    

© Евгени Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво Гена! Не знаех, че зад любовта към компютрите криеш такава нежна душа! Харесват ми преводите ти! Таня
Предложения
: ??:??