Не-див чесън
/Превод от сръбски/
Ти, трипътен човеко, в кожено палто, с черни очи,
който задържаш моите неща в една колиба в покрайнините на широколистна гора: килимът от къщата ми, велосипедни гуми, ключове и танцуваш с тях на лунната светлина.
Ти, който не си моя Купидон и нямаш сили да лекуваш
моето безсъние и световъртеж. При тебе ще дойда несеяна, неотъпкана и неоплодена земя, ще мириша лошо и ще подготвя поле за борба на гърдите ти.
Ще имам дъх на онези, които са били дадени на времето и ще се отзовавам на див чесън.
Ще бъда в компанията на красиви момичета и момчета с раници на гърбовете си.
Със своя нежен глас на ултразвуков вятър
ще запея: „Човече, клекни на колене, върни ми моите неща!”
Ти не си господар на седемте звезди, които могат да се разпространяват на стъблото.
Всичко, което знаеш за мене, забрави.
Ти, който не можеш да цъфтиш през пролетта и да донесеш семена на гърдите на
краля на песните; който си играеш с моите спомени от пулсациите на тревата;
покрий неприличното си голо тяло, върни ми вдъхновението,
свежестта на въздуха, насекомите, сокът, който се излива от небето.
Всичко ми върни, ти, който не носиш лък от мечка
и който се целуваш само с няколко вдишвания.
Ти, чиято душа не е набраздено стъбло от разпукната звезда,
върни ми всичко, което е мое.
Росни ливади и слънце зад заключената врата
радвайте се много на нашите стихове.
Надявам се избавлението от не-див чесън
ще отвори истинските песни
Не-сремушу
Аутор: Лилjана Фиат, Нови Сад, Србија
Ти, тространи човече у кожном огртачу, са црним очима,
што држиш моје ствари у колиби на рубу листопадне шуме; тепих из мог дома,
гуме од бицикла, кључеве; плешеш са њима на месечини.
Ти, који ниси мој Купидон и немаш моћи да излечиш
моју несаницу и несвестицу. Доћи ћу из несејане, негажене и неђубрене
земље, мирисаћу непристојно и нацртаћу мегдан поље на твојим прсима.
Имаћу дах оних којима је дато време и зваћу се сремуш.
Бићу у друштву прелепих дечака и девојчица са ранчевима на леђима.
Својим нежним гласовима растериваћемо ветар.
Певаћемо: „Човече, клекни на колена, врати ми моје ствари.“
Ти ниси мајстор од седам звезда који може да рашири стабљику.
Све што си знао о мени заборави.
Ти, који не умеш да цветаш у пролеће и да донесеш семе на грудима
краља песника; који се играш са мојим успоменама на таласању трава;
покриј своје бестидно обнажено тело, врати ми моја надахнућа,
магле у зраку, кукце, сок којим смо заливали небо.
Све ми врати, ти, који ниси медвеђи лук
и који се љубиш са само неколико уздаха.
Ти, чија душа није избраздана петељкама распрснутих звезда,
врати ми све што је моје било.
Пошкропљена ливада и сунце иза закључаних брава
радоваће се, веома, нашем спеву.
Надаће се избављењу од не-сремуша.
Отвориће се истинским песмама.
© Латинка-Златна Все права защищены