Не-див чесън
/Превод от сръбски/
Ти, трипътен човеко, в кожено палто, с черни очи,
който задържаш моите неща в една колиба в покрайнините на широколистна гора: килимът от къщата ми, велосипедни гуми, ключове и танцуваш с тях на лунната светлина.
Ти, който не си моя Купидон и нямаш сили да лекуваш
моето безсъние и световъртеж. При тебе ще дойда несеяна, неотъпкана и неоплодена земя, ще мириша лошо и ще подготвя поле за борба на гърдите ти.
Ще имам дъх на онези, които са били дадени на времето и ще се отзовавам на див чесън.
Ще бъда в компанията на красиви момичета и момчета с раници на гърбовете си.
Със своя нежен глас на ултразвуков вятър
ще запея: „Човече, клекни на колене, върни ми моите неща!”
Ти не си господар на седемте звезди, които могат да се разпространяват на стъблото.
Всичко, което знаеш за мене, забрави. ...