ПАМЯТИ ДРУГА                                

Автор не известен.                                      

Я нес его сквозь орудийный дым,              

Я нес его невыносимо долго.                                 

Он все слабее повторял: «Воды…»,                      

Под звездами ракет сверкала Волга.                      

Вдогонку нам трещали автоматы,              

Мы припадали к стонущей земле.              

По долгу воина, товарища, солдата                       

Я молча полз в развалинах, во мгле.                     

По лицу за ворот стекала кровь,                

Но, собственную боль не замечая,             

Я падал в пыль и поднимался вновь,                     

Умолкнувшего друга выручая.                   

И я донес. Он умер у реки,                         

У Волги-матушки, у самой переправы.     

Глядел в глаза и вспомнил васильки,                     

Родную степь, ковыль, густые травы…     

Такие были у него глаза,                             

Которых никогда не забывают.                  

И я ушел в огонь и дым, назад,                  

Святую ненависть, как знамя, поднимая.

Ушел туда, где много дней назад,              

Глаз не смыкая, в грохоте сраженья                      

Мы защищали славный Сталинград.                      

Наш город юности, любви и вдохновенья.

В ПАМЕТ НА ДРУГАРЯ

Неизвестен автор

Аз носих го през оръдеен дим

измъквах го непоносимо дълго.

Той все по-слабо стенеше: «Вода…»,

Под огъня ракетен виждах Волга

След нас отзад трещяха автомати,

застивахме връз стенещата пръст

С другаря си по войнски дълг, солдата

пълзях в мъгла през руини и кръв

Течеше струйка кръв и в моя врат

Но болката си сам не забелязващ

в прахта аз падах и се вдигах пак

измъквайки смълчания приятел    

Донесох го. И тука той умря,  

до Волга-матушка при моста-переправа. 

В очите му метличини видях,

видях степта, тревата разлюляна…

Такива бяха тези две очи,

които никога не ще забравя

И тръгнах пак назад през кръв и дим

ненавистта размахал като знаме…

Днес, връщам се в годините назад –   

Очи не склопвайки във грохот на сражения,

тук защитавахме ний  Сталинград,

градът на младост, на любов и вдъхновение.