25 июл. 2007 г., 09:20
1 мин за четене
Завинаги
Смутени лица.Разделили се в миналото.
Обратно има граница, да преминеш е невъзможно.
И изсъхнаха сълзите, а знаеш как бе.
Угаснаха звездите и слънцето изстина.
Зная, ти знаеш. Зная, ти чуваш.
Реалността е жестока. Ние сме живи. Ние дишаме.
Но сърцето остана разкъсано на парчета.
И паметта на пропуски и многоточия...
Завинаги! Завинаги! Завинаги!
Всичко, което бе, всичко е безполезно.
И времето не времето кара да бърза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация