Ничья - Навсегда
Смутени лица.Разделили се в миналото.
Обратно има граница, да преминеш е невъзможно.
И изсъхнаха сълзите, а знаеш как бе.
Угаснаха звездите и слънцето изстина.
Зная, ти знаеш. Зная, ти чуваш.
Реалността е жестока. Ние сме живи. Ние дишаме.
Но сърцето остана разкъсано на парчета.
И паметта на пропуски и многоточия...
Завинаги! Завинаги! Завинаги!
Всичко, което бе, всичко е безполезно.
И времето не времето кара да бърза.
Какво ще бъде по-нататък. Tи и аз?
Не знаем. Не знаем. Mоже и да бъде.
Да се обича, както ти обичаш.
Да се опитваш да успееш.
В света, където толкова са болките със смъртта.
Себе си да създадеш, да напишеш/нарисуваш и да изпееш.
Всичко, което можеш да оставиш на света.
Завинаги! Завинаги! Завинаги!
Знам как с нас си играе съзнанието.
Как изстиват желанията и довиждане.
Чувам как стенат, чувам как плачат.
Любовта засягат неудачно.
И плачат завинаги като тънки струни
Да ги върнеш е толкова трудно, а те са милиони.
Аз вярвам - всички хора някога ще бъдат
Стоплени един от друг.
Влюбени, влюбени...
Завинаги! Завинаги! Завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Замаяно ангелче Всички права запазени
