Never made it as a wise man
I couldn't cut it as a poor man stealin'
Tired of livin' like a blind man
I'm sick inside without a sense of feelin
And this is how you remind me
This is how you remind me
Of what I really am
This is how you remind me
Of what I really am

It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"
Yet?, Yet?, Yet?, no no

It's not like you didn't know that
I said I love you and I swear I still do
It must have been so bad
Cause living with me must have damn near killed you

This is how you remind me
Of what I really am
This is how you remind me
Of what I really am

It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"
Yet?, Yet?, Yet?, no no

Never made is as a wise man
I couldn't cut it as a poor man stealing
And this is how you remind me
This is how you remind me

This is how you remind me
Of what I really am
This is how you remind me
Of what I really am
It's not like you to say sorry
I was waiting on a different story
This time I'm mistaken
For handing you a heart worth breakin'
I've been wrong, I've been down
To the bottom of every bottle
Despite words in my head
Scream "Are we having fun yet?"
Yet?, Yet?, Yet?, no no

Никога не съм бил мъдър човек,

не можах да спра да бъда нуждаещ се, крадец,

уморих се да живея като слепец,

разочарован съм, без следа от чувства.

Това е начина по който ми напомняш,

кой съм в действителност.

Това е начина по който ми напомняш,

кой съм в действителност.

Не е обичайно за теб да се извиняваш,

очаквах нещо друго,

този път сгреших, като ти дадох сърцето,

заслужило да бъде разбито.

Грешил съм, бил съм отчаян,

до дъното на всяка бутилка,

въпреки думите в главата ми,

който крещят ‘Забавляваме ли се вече?’

Вече? Вече? Не, не…

Не е сякаш не знаеш, казах ти, че те обичам и кълна се, все още е така.

Сигурно е било много трудно, защото живота с мен, е бил близо да те убие…

Това е начина по който ми напомняш,

кой съм в действителност.

Това е начина по който ми напомняш,

кой съм в действителност.

Не е обичайно за теб да се извиняваш,

очаквах нещо друго,

този път сгреших, като ти дадох сърцето,

заслужило да бъде разбито.

Грешил съм, бил съм отчаян,

до дъното на всяка бутилка,

въпреки думите в главата ми,

който крещят ‘Забавляваме ли се вече?’

Вече? Вече? Не, не…

Никога не съм бил мъдър човек,

не можах да спра да бъда нуждаещ се, крадец,

И това е начина по който ми напомняш,.

това е начина по който ми напомняш…

Не е обичайно за теб да се извиняваш,

очаквах нещо друго,

този път сгреших, като ти дадох сърцето,

заслужило да бъде разбито.

Грешил съм, бил съм отчаян,

до дъното на всяка бутилка,

въпреки думите в главата ми,

който крещят ‘Забавляваме ли се вече?’

Вече? Вече? Не, не…

Не е сякаш не знаеш, казах ти, че те обичам и кълна се, все още е така.

Сигурно е било много трудно, защото живота с мен, е бил близо да те убие…

Това е начина по който ми напомняш,

кой съм в действителност.

Това е начина по който ми напомняш,

кой съм в действителност.

Не е обичайно за теб да се извиняваш,

очаквах нещо друго,

този път сгреших,като ти дадох сърцето,

заслужило да бъде разбито.

Грешил съм, бил съм отчаян,

до дъното на всяка бутилка,

въпреки думите в главата ми,

който крещят ‘Забавляваме ли се вече?’

Вече? Вече? Не, не…

Никога не съм бил мъдър човек,

не можах да спра да бъда нуждаещ се, крадец,

И това е начина по който ми напомняш,

това е начина по който ми напомняш…

Не е обичайно за теб да се извиняваш,

очаквах нещо друго,

този път сгреших,като ти дадох сърцето,

заслужило да бъде разбито.

Грешил съм, бил съм отчаян,

до дъното на всяка бутилка,

въпреки думите в главата ми,

който крещят ‘Забавляваме ли се вече?’

Вече? Вече? Не, не…