Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Със непонятна глъбина
За вас е ребусът на знака.
Луната само над вълна
подсказва пътя ви към Рака...
Мила Лазарова
В България живееш, аз – в Русия.
Сближава ни една луна.
Водата обща е стихия:
вълничка аз съм, ти – вълна.
В прибоя чайки глас притурят
и музика люлее висина.
Морето стене чрез вълните в буря,
душата му бленува тишина.
Как трудно се живее, щом ни мамят
с еднаква сила връх и дълбина.
На път с вълните си морето кани,
към Космоса пък вика ни луна.
Стихът ти в мен е нощ и ден –
не съм сама: усещам светлина,
приятел скъп е, откровен,
а за сърцето – мека топлина.
Хармонията няма да руши
стиха от лира-светлина...
Славянки сме – еднакви сме души
и вярата във думите – една.
Превод:
Живодар Душков
МЫ
Миле Лазаровой
Вам не понять всей глубины
загадок знаков Зодиака,
Лишь лунный свет да плеск волны
подскажут путь к разгадке Рака.
Твой дом – Болгария, а мой – Россия.
Роднит нас ясная луна,
Вода – нам общая стихия,
Я – штиль, ты – бурная волна...
Нам чаек крик с прибоем в хоре
Звучит, как музыка одна,
Нам шторма стон – живой глас моря,
А плеск волны – души струна...
Как нелегко жить в вечном споре –
Влекут и высь, и глубина:
Рвёт паруса стихия моря,
В тишь космоса зовёт луна...
Твой стих – мой спутник неизменный,
Когда я с ним, я – не одна,
Мне друг он верный, откровенный,
Для сердца – тёплая волна.
Гармонии той не разрушить,
Звени, лиричная струна!
Славянки мы – созвучны души,
И вера в слово в нас – одна.
Ирина ТРУШИНА
Болгария, Русе, 2006
© Живодар Душков Все права защищены
Поздравления за превода, Живодар!