Nikos Vertis-Pos tolmas

Allázis kardiá díhos lógo kanéna.
Matá ap' óla aftá pou ého káni yia séna, típota.
Allázis zoí skotiniázis sa níhta.
Telióni étsi aplá me mia kaliníhta, típota!

Pós tolmás na me sigkrínis!
Ó,ti zísame na sfínis.
Sou miláo ke ‘si to prósopo yirnás.
Xafniká tin pórta klínis!
Póte émathes na dínis.
Ke zitás ke me sigkrínis, pós tolmás!

Allázi i fotiá pou ‘he anápsi i agápi.
Ti svínis sto hóma ke tínete stáhti, típota.
Alláxame emís í éhoun alláxi i álli.
Ti psáhnis den xéro ke hánese páli, típota, típota!

Pos tolmas na me sigkrinis!

O,ti zisame na sfinis.

Sou milao ke 'si to prosopo yirnas.

Xafnika tin porta klinis!

Pote emathes na dinis.

Ke zitas ke me sigkrinis, pos tolmas!

Как смееш

Сърцето си променяш без всякаква причина,

след всичко онова, което сторих за теб!

Нищо...!

Променяш и живота, ставаш черна като нощта.

Така завършва всичко - просто с едно "лека нощ".

И нищо... нищо!

Как смееш с мен да се сравняваш,

каквото изживели сме да заличаваш?!

Аз ти говоря, а ти лицето си извръщаш.

Вратата изведнъж затваряш,

кога научи се да даваш,

че от мене искаш, с мене се сравняваш!

Как смееш?!

Промени се и огънят, които любовта ни разпалваше.

Ще угасне в земята и ще се превърне в пепел, в нищо!

Променихме се ние, или се промени всичко останало?

Какво търсиш, не зная.

Отново се губиш... нищо, нищо!

Как смееш с мен да се сравняваш,

каквото изживели сме да заличаваш?!

Аз ти говоря, а ти лицето си извръщаш.

Вратата изведнъж затваряш.

Кога научи се да даваш, че от мене искаш,

с мене се сравняваш?!

Как смееш!?