„Руските символисти“ – Москва, 1875
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, които били, се оказали зложелатели. Такъв именно е рецензентът на „Вестител на Европа“. „На времето, - пишат г-да символистите – предизвикаха интерес още рецензиите на г-н Вл. С. В тях действително има и резонни забележки /напр. за подражанието в много от стихотворенията на г-н Брюсов в първия брой/. Но г-н Вл. С. се е увлякъл в желанието си да развлече читателите, което е довело до редица остроумия със съмнителна ценност и към умишлено изопачаване на смисъла на стихотворенията. Казваме „умишлено“: г-н Вл. С., разбира се, би трябвало с лекота да улавя и най-тънките намеци на поета, защото самият той е писал символически стихотворения, напр.: „Не казвай нищо…“ /“Вест. на Евр.“, 1872, N 10/“.
З ...