Try Not to Cry

by Outlandish

You, you’re not aware
That we’re aware
Of your despair
Don’t show your tears
To your oppressor
Don’t show your tears

Try not to cry little one
You’re not alone
I’ll stand by you
Try not to cry little one
My heart is your stone
I’ll throw with you

‘Ayn Jalut where David slew Goliath
This very same place that we be at
Passing through the sands of times
This land’s been the victim of countless crimes
From Crusaders and Mongols to the present aggression
Then the Franks, now even a crueller oppression
If these walls could speak, imagine what would they say

For me in this path that I walk on
there's only one way
Bullets may kill, bones may break
Still I throw stones like David before me and I say

You, you’re not aware
That we’re aware
Of your despair
Your nightmares will end
This I promise, I promise

No llores, no pierdas la fe
La sed la calma el que haze
Agua de la arena
Y tu que te levantas con orgullo entre las piedras
Haz hecho mares de este polvo
Don’t cry, don’t lose faith
The one who made water come out of the sand
Is the one who quenches the thirst
And you who rise proud from between the stones
Have made oceans from this dust

I throw stones at my eyes
’cause for way too long they’ve been dry
Plus they see what they shouldn’t from oppressed babies to thighs
I throw stones at my tongue
’cause it should really keep its peace
I throw stones at my feet
’cause they stray and lead to defeat
A couple of big ones at my heart
’cause the thing is freezing cold
But my nafs is still alive
and kicking unstoppable and on a roll
I throw bricks at the devil so I’ll be sure to hit him
But first at the man in the mirror
so I can chase out the venom

Hmm, a little boy shot in the head
Just another kid sent out to get some bread
Not the first murder nor the last
Again and again a repetition of the past
Since the very first day same story
Young ones, old ones, some glory
How can it be, has the whole world turned blind?
Or is it just ’cause it’s only affecting my kind?!
If these walls could speak,
imagine what would they say
For me in this path that I walk on there’s only one way
Bullets may kill, bones may break
Still I throw stones like David before me and I say



Outlandish - Опитай да не плачеш

Ти, ти не съзнаваш
Че ние сме наясно
С твоето отчаяние
Не показвай сълзите си
На твоите потисници
Не показвайте сълзите си

Опитай да не плачеш, дете
Не си само
Аз ще те защитавам
Опитай да не плачeш, дете
Моето сърце е твоят камък
Аз ще хвърлям с теб

Айн Джалут, където Давид убива Голиат
Това същото място, където сме сега
През времената
Тази земя е била жертва на безбройни престъпления
От Кръстоносците и Монголците
До днешната агресия
После Франките, а сега дори още по-жесток потисник
ако тези стени можеха да говорят
представи си какво биха казали

За мен по пътя, по който вървя
Има само една посока
Куршумите може да убиват, костите може да се трошат
Все още хвърлям камъни, както Давид преди мен

Ти, ти не съзнаваш
Че ние сме наясно
С твоето отчаяние
Твоите кошмари ще свършат
Това го обещавам, обещавам

Не плачи, не губи вяра
Този, който направи водата да извира от пясъка
Е този, който утолява жаждата
И ти, който се изправяш гордо измежду камъните
Си направил океан от този прах

Хвърлям камъни по очите си
защото твърде дълго бяха сухи
Плюс това те виждат неща, които не трябва - от потиснати пеленачета до насилие над жени
Хвърлям камъни по езика си
защото той наистина трябва да мълчи
хвърлям камъни по краката си
защото те се отклоняват и водят до поражение
Няколко големи неща в сърцето ми
защото нещото е страшно студено
Но егото ми е все още живо
и рита неспиращо
Хвърлям тухли по злия човек и ще бъда сигурен, че ще го улуча
Но първо по човекът в огледалото
така че ще мога да преследвам злата отрова

Хмм, малко момче застреляно в главата
Просто още едно дете изпратено да изкара малко хляб
Не е първото убийство, нито ще е последното
Отново и отново миналото се повтаря
От първият ден все тази история
Младите, старите, същата слава
Как може, целият свят ли е ослепял?
Или е просто защото въздейства на моят вид
Ако тези стени можеха да говорят
представи си какво биха казали
за мен, по този път по който ходя
има само една посока
Патроните може да убиват, костите да се трошат
Все още хвърлям камъни, както Давид преди мен