Пандора - Пясъците на времето
Вървя в тишината
под едно дъждовно небе.
Откривам себе си
в пантонимата.
Защо ли се опитвам...
трудно е да те накарам да говориш.
Сякаш съм в монолог
и нямам достъп до теб.
Ние сме угасващи пламъци от вчера.
Надявам се да намериш друг начин.
Защото...
аз губя ума си
във пясъците на времето.
Бях глупава вчера,
когато чувствах, че трябва да ти кажа...
Ще те прегръщам
в жега и в студ.
Дали някога ще почувстваш същото?
Помня начина,
по който ме караше да се усмихвам,
а сега чувам само удара на камбаните.
Как да оцелея...
вдишвайки този самотен въздух?
Знам, че съм свободна,
но дали ще имам смелостта...
Ние сме угасващи пламъци от вчера.
Надявам се да намериш друг начин.
Защото...
аз губя ума си
в пясъците на времето.
Бях глупава вчера,
когато чувствах, че трябва да ти кажа...
Ще те прегръщам
в жега и в студ.
Дали някога ще почувстваш същото?
Защото...
аз губя ума си
в пясъците на времето.
Бях глупава вчера,
когато чувствах, че трябва да ти кажа...
Ще те прегръщам
в жега и в студ.
Дали някога ще почувстваш същото?
Pandora - The Sands Of Time
I walk in silence
Selow a rainy sky
I find my self
In a pantomime
'Cause I've been trying
Hard to make you speak
In a monolouge
Since you're out of reach
We're dyin' flames of yesterday
I hope you'll find some other ways
'cause
CHORUS:
I'll be loosing mine
In the sand of time
I'm a fool for yesterday
When I feel like wanna say
I'll be holding you
Through the heat and through the cold
Could you ever feel the same
And I remember
The way we used to smile
But now the bells
Have begun to chime
Can I survive it
Breathing lonely air
I know I'm free
But do I dare
We're dyin' flames of yesterday
I hope you'll find some other ways
'cause
CHORUS
© Иван Бояджиев Все права защищены