Patrick Park - Life is a Song…животът е песен


You say life is a dream where we can't say what we mean ....
Maybe just some roadside scene that we're driving past…
There's no telling where we'll be in a day or in a week….
And there's no promises of peace or of happiness


Well is this why you cling to every little thing
And polverize and derrange all your senses
Maybe life is a song but you're scared to song along…..]
Until the very ending…


Oh, it's time to let go of everything we used to know….
Ideas that strengthen who we've been…
It's time to cut ties that won't ever free our minds….
From the chains and shackles that they're in …


Oh, tell me what good is saying that you're free….
In a dark and storming sea …
You're chained to your history, you're surely sinking fast ….
You say that you know that the good Lord's in control….
He's gonna bless and keep your tired and oh so restless soul …
But at the end of the day when every price has been paid….
You're gonna rise and sit beside him on some old seat of gold….
And won't you tell me why you live like you're afraid to die…
You'll die like you're afraid to go….


Oh, it's time to let go of everything we used to know….
Ideas that strengthen who we've been
It's time to cut ties that won't ever free our minds
From chains and shackles that they're in
From the chains and shackles that they're in


Well life is a dream 'cause we're all walking in our sleep….
You could see us stand in lines like we're dead upon our feet….
And we build our house of cards and then we wait for it to fall…
Always forget how strange it is just to be alive at all




каза ми че живота е сън, където ние не можем да кажем това което мислим
Може би е просто крайпътен пейзаж по който някога сме минали
Никои не знае къде ще бъдем след ден или след седмица
….И никой не ни дава обещания за мир и щастие

еее за това ли прегръщаш и се наслаждаваш на всяко малко нещо
запечатваш и съхраняваш всички свой чувства
Може би живота е песен но ти се страхуваш да пееш сам
та до самия край

оо време да оставим насрана всичко което си мислехме че знаем
идеите които ни устремяват да бъдем това което бяхме
Време е да срежем въжетата които никога няма да освободят умовете ни
от веригите и оковите в които са


оо кажи ми какво му е хубавото да кажеш че си свободен
в това тъмно и бурно море(демек живота)
Ти си завързан с верига към твоето минало, и сигурно ще потънеш бързо
Казваш че знаеш че всичко е в Божиите ръце
Той ще те благослови и ще те държи уморен, и ооо толкова неспокойна душа
Но на края на дена когато всяка цена е платена
ти ще се изкачиш и ще седнеш до него на някаква стара пейка от злато
и няма ли да ми кажеш защо живееш сякаш се страхуваш да умреш
ще умреш сякаш си страхуваш да продължиш

оо време да оставим насрана всичко което си мислехме че знаем
идеите които ни устремяват да бъдем това което бяхме
Време е да срежем въжетата които никога няма да освободят умовете ни
от веригите и оковите в които са

еее животът си е сън защото всички ние сякаш ходим насън
можеш да ни видиш как седим наредени в редици сякаш мъртъвци висящи на краката си
и ние строим къщите си от карти и после ги чакаме да се разпаднат на парчета
….ВИНАГИ забравяме КОЛКО Е НЕОБИКНОВЕНО просто да бъдеш ЖИВ…