Do You Remember ?

We never talked about it
But I hear the blame was mine
Id call you up to say Im sorry
But I wouldnt want to waste your time


cos I love you, but I cant take any more
Theres a look I cant describe in your eyes
Yes we could try, like we tried before
When you kept on telling me those lies

Do you remember...?

There seemed no way to make up
cos it seemed your mind was set
And the way you looked it told me
Its a look I know Ill never forget

You couldve come over to my side
You couldve let me know
You couldve tried to see the distance between us
But it seemed too far for you to go.

Do you remember...?

Through all of my life
In spite of all the pain
You know people are funny sometimes
cos they just cant wait
To get hurt again

Do you remember...?

There are things we wont recall
Feelings well never find
Its taken so long to see it
Cos we never seemed to have the time


There was always something more important to do
More important to say
But I love you wasnt one of those things
And now its too late

Do you remember...?


Спомняш ли си ?


Никога не говорехме за това,
но чух, че вината била моя.
Потърсих те, за да ти кажа -  извинявай.
Но не исках да губя времето ти.

Защото те обичам, но не мога да поема повече.
Там има поглед, който не мога да опиша в твоите очи.
Да, ще опитаме, както опитахме преди,
когато държеше да ми кажеш онези лъжи.

Спомняш ли си ?

Изглежда нямаше начин да се сдобрим,
защото явно, вече беше взела решение.
И по начина, по който ме гледаше ми го подсказа.
Поглед, който никога нямаше да забравя.


Ти можеше да се поставиш на мое място.
Можеше да ме оставиш, да, знам.
Можеше да опиташ да видиш разстоянието между нас.
Но изглежда, че за теб, това е твърде далеч за да идеш.

Спомняш ли си...?

През целия ми живот.
В злоба на всичката болка.
Знаеш,ч е понякога хората са щастливи,
защото просто, не могат да чакат
да бъдат наранени отново.

Спомняш ли си...?

Имаше неща, които не искахме да си припомнин.
Чувства, които никога няма да намерим.
Отне толкова дълго да го видим.
Изглежда, никога нямахме това време.


Винаги имаше нещо по-важно за правене ,
по-важно да кажеш.
Но това, че те обичах, не беше едно от тези неща.
И сега е твърде късно.

Спомняш ли си...?