Александър Блок

Превод: Мария Шандуркова

***

Познато е лицето твое,

тъй сякаш си живяла с мен,

в дома, на улица, сред хора

е образът запаметен.

Пристъпваш ти зад мене кротко,

където съм, и ти си там,

не ти ли с леката походка

ме следваш тихо през нощта?

Не ти ли преминаваш бързо,

едва погледнал към врата,

невидима, и се изплъзваш

подобно образ от съня?

И често мисля си, не ти ли

сред двор черковен, зад харман,

седеше тихо над могила

със кърпата си от басма?

Аз приближавах - ти седеше,

дойдох до теб - изчезна ти,

и към реката се завтече...

И пееше, - гласът ехти

като камбанен звън вечерен...

Заплаках аз, свенлив и сам...

Със звън камбанен и отмерен

и твоят глас затихна там.

И още миг - но няма ехо

и чезне кърпата зад бряг...

Но зная, има място, гдето

със тебе ще се видим пак.

1908

Превод: 08.06.2016 г.

«Твое лицо мне так знакомо…»

Твоё лицо мне так знакомо,

Как будто ты жила со мной.

В гостях, на улице и дома

Я вижу тонкий профиль твой.

Твои шаги звенят за мною,

Куда я ни войду, ты там,

Не ты ли легкою стопою

За мною ходишь по ночам?

Не ты ль проскальзываешь мимо,

Едва лишь в двери загляну,

Полувоздушна и незрима,

Подобна виденному сну?

Я часто думаю, не ты ли

Среди погоста, за гумном,

Сидела, молча на могиле

В платочке ситцевом своем?

Я приближался — ты сидела,

Я подошел — ты отошла,

Спустилась к речке и запела…

На голос твой колокола

Откликнулись вечерним звоном…

И плакал я, и робко ждал…

Но за вечерним перезвоном

Твой милый голос затихал…

Еще мгновенье — нет ответа,

Платок мелькает за рекой…

Но знаю горестно, что где-то

Еще увидимся с тобой.

1908