Наскоро четох в сайта превод на същото стихотворение от LeChevalier (Тошко )
и не се сдържах да го преведа и аз. В художествен вариант, разбира се. Уточнението се налага, защото преводът не е строчен, не е и абсолютно точен. Стремила съм се да предам посланието, терзанията на лирическия герой в рими.
Разбитият пръстен
Йозеф фон Айхендорф
Подухва в долината.
Там мелница върви...
Замина си обаче
любимата, уви...
Във вярност ми се врече,
и пръстен я скрепи.
Обетът не е вечен -
халката се разби.
Бих станал бард с китара -
да пея на светa,
бих скитал до премала
от праг на праг в нощта.
Бих литнал като рицар-
кръвта си бих пролял,
а после бих утихнал
край огъня заспал.
Но мелницата чувам...
Как искам да умра!
Защо да се преструвам -
по-леко е в смъртта.
Das zerbrochene Ringlein - Joseph von Eichendoff
In einem kühlen Grunde,
Da geht ein Mühlenrad,
Mein Liebchen ist verschwunden,
Das dort gewohnet hat.
Sie hat mir Treu' versprochen,
Gab mir ein' Ring dabei,
Sie hat die Treu' gebrochen,
Das Ringlein sprang entzwei.
Ich möcht' als Spielmann reisen
Wohl in die Welt hinaus
Und singen meine Weisen
Und geh' von Haus zu Haus.
Ich möcht' als Reiter fliegen
Wohl in die blut'ge Schlacht,
Um stille Feuer liegen
Im Feld bei dunkler Nacht.
Hör' ich das Mühlrad gehen,
Ich weiß nicht, was ich will;
Ich möcht' am liebsten sterben,
Da wär's auf einmal still.
© Нели Господинова Все права защищены