превод Веси

Дойде приятелката снощи
Да поговорим от душа.
Ний сме жени и ни е лесно
Да си побъбрим ей така...

Приятелката се оплака
И от семейния живот.
И да живее все очаква
Самостоятелен живот...

Съгласна мълчаливо бях-
«Защо ли да се женя пак?
Без мъж съм тъй щастлива.
Защо ми е хомот насила?

Живея си спокойно, тихо,
Поддържам ред и чистота.
Но само ако знаеш колко много
Ми е самотно през нощта.«

Тя като че ли ме почувства
И тръгна да си ходи у дома.
В антрето бързо ме прегърна
И пак останах си сама...

Когато се прибирам вкъщи
Прозорците поглеждам аз.
Как ми се иска да е светло вкъщи
И някой да ме чака у нас....

Прозорците, уви не светят
И никой не ме чака у дома.
Което странно ми напомня
Че пак съм най-самотна на света...

22.12.2005г.
София, България

а ето и оригиналния стих

Одиночество души
Т.Калганова

Зашла подруга вечерком
Поговорить о том о сем.
Мы, женщины, чего скрывать,
Всегда найдем, о чем болтать.

Подружка жаловаться стала,
Что от замужества устала.
Ей хочется пожить одной
И думать о себе самой.

Я молча с нею соглашаюсь.
"Нет, замуж я не собираюсь.
Без мужа счастлива вполне,
Зачем нужна обуза мне.

Живу спокойно я и тихо,
Держу квартирку в чистоте.
Но, если б знала ты, как лихо
Одной в уютной пустоте".

Мне посочувствовав она,
Домой засобиралась.
В прихожей быстро обняла,
А я одна осталась...

Когда домой иду с работы,
Я на окно смотрю всегда.
Быть может свет горит, и кто-то
Готовит ужин для меня.

Но в окнах свет, увы, потушен.
Никто не ждет меня в тиши.
И мне закладывает уши
Крик одиночества души.