Have mercy on me, sir Allow me to impose on you I have no place to stay And my bones are cold right through I will tell you a story Of a man and his family And I swear that it is true
Ten years ago I met a girl named Joy She was a sweet and happy thing Her eyes were bright blue jewels And we were married in the spring I had no idea what happiness and little love could bring Or what life had in store But all things move toward their end All things move toward their their end On that you can be sure
La la la la la la la la la la La la la la la la la la la la
Then one morning I awoke to find her weeping And for many days to follow She grew so sad and lonely Became Joy in name only Within her breast there launched an unnamed sorrow And a dark and grim force set sail Farewell happy fields Where joy forever dwells * Hail horrors hail *
Was it an act of contrition or some awful premonition As if she saw into the heart of her final blood-soaked night Those lunatic eyes, that hungry kitchen knife Ah, I see sir, that I have your attention! Well, could it be? How often I've asked that question Well, then in quick succession We had babies, one, two, three
We called them Hilda, Hattie and Holly They were their mother's children Their eyes were bright blue jewels And they were quiet as a mouse There was no laughter in the house No, not from Hilda, Hattie or Holly "No wonder", people said, "poor mother Joy's so melancholy" Well, one night there came a visitor to our little home I was visiting a sick friend I was a doctor then Joy and the girls were on their own
La la la la la la la la la la La la la la la la la la la la
Joy had been bound with electrical tape In her mouth a gag She'd been stabbed repeatedly And stuffed into a sleeping bag In their very cots my girls were robbed of their lives Method of murder much the same as my wife's Method of murder much the same as my wife's It was midnight when I arrived home Said to the police on the telephone Someone's taken four innocent lives
They never caught the man He's still on the loose It seems he has done many many more Quotes John Milton on the walls in the victim's blood The police are investigating at tremendous cost In my house he wrote "his red right hand" That, I'm told is from Paradise Lost The wind round here gets wicked cold But my story is nearly told I fear the morning will bring quite a frost
And so I've left my home I drift from land to land I am upon your step and you are a family man Outside the vultures wheel The wolves howl, the serpents hiss And to extend this small favour, friend Would be the sum of earthly bliss Do you reckon me a friend? The sun to me is dark And silent as the moon Do you, sir, have a room? Are you beckoning me in?
Проявете състрадание към мен, сър. Позволете ми да ви се натрапя. Нямам къде да отида и съм измръзнал до кости. Аз ще ви разкажа една история - за един човек и неговото семейство. И се кълна, че тя е истинска.
Преди десет години срещнах момиче на име Радост. Тя беше сладко и щастливо създание. Очите й бяха като ярко сини сапфири... И ние се оженихме през пролетта. До тогава нямах представа, колко щастие може да донесе малко любов. Или какво е предвидила съдбата за нас. Но всички неща се движат към своя край, всички неща се движат към своя край.
Една сутрин се събудих и я намерих плачеща. И в дните които последваха тя бе все така тъжна и унила. Сега тя беше Радост само по име. В гърдите й се таеше неназована тъга и тъмните и зли сили бяха призовани. Сбогом, весели места, където винаги цари радостта. Хайл, ужаси, Хайл!
Беше ли провидение или някакво ужасно съвпадение, когато тя видя в последната си пропита с кръв нощ? Онези очи на лунатик, онзи остър кухненски нож... Ето, сър, видяхте ли, че привлякох вниманието Ви. Възможно ли беше?! Колко често съм си задавал този въпрос? Тогава за кратък период от време се бяхме сдобили с бебета: едно, две, три.
Кръстихме ги Хилда, Хати и Холи. Те бяха деца на майка си. Очите им бяха ярки сини сапфири и те бяха тихи като мишлета. Не звучеше смях в къщата ни - нито от Хилда, нито от Хати, нито от Холи. "Нищо чудно", казваха хората, "Горката им майка Радост е толкова меланхолична". И така, една нощ дойде посетител в нашия малък дом. Тогава аз се грижех за болен приятел. Бях лекар. Радост и момичетата бяха останали сами.
Радост е била овързана с електрически кабел, а устата й запушена с парцал. Била е наръгана няколко пъти и пъхната в спален чувал. В креватчетата им - на моите момичета, там им бе отнет живота. Методът на убийството им бил същият като на съпругата ми. Методът на убийството им бил същият като на съпругата ми. Беше полунощ когато аз пристигнах в къщи. Казах на полицията по телефона, че някой е отнел четири невинни живота.
Те никога не намериха мъжа. Той е все още на свобода. Изглежда той е извършил още много други убийства. Той цитирал Джон Милтън по стените с кръвта на жертвите си. Полицията стигна до потресаващ за мен факт. В моята къща той беше написал "неговата червена дясна ръка". А това, казаха ми е от "Изгубения Рай". Този вятър тук става ужасно студен, но моята история е почти разказана. Страхувам се, че сутринта ще падне слана.
И така аз напуснах дома си, пътувах от страна в страна. Аз съм пред стъпалото Ви, а Вие сте семеен човек. Навън се вихри виелица, вълците вият, змиите съскат. И ако получа тази малка услуга, приятелю, за мен тя ще бъде повече от всички земни блага. Ще ме приемете ли като приятел? Слънцето за мен е тъмнина и е слабо като луната. Имате ли свободна стая, сър? Ще ме поканите ли вътре?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.