Song Of Joy

Have mercy on me, sir
Allow me to impose on you
I have no place to stay
And my bones are cold right through
I will tell you a story
Of a man and his family
And I swear that it is true

Ten years ago I met a girl named Joy
She was a sweet and happy thing
Her eyes were bright blue jewels
And we were married in the spring
I had no idea what happiness and little love could bring
Or what life had in store
But all things move toward their end
All things move toward their their end
On that you can be sure

La la la la la la la la la la
La la la la la la la la la la

Then one morning I awoke to find her weeping
And for many days to follow
She grew so sad and lonely
Became Joy in name only
Within her breast there launched an unnamed sorrow
And a dark and grim force set sail
Farewell happy fields
Where joy forever dwells
* Hail horrors hail *

Was it an act of contrition or some awful premonition
As if she saw into the heart of her final blood-soaked night
Those lunatic eyes, that hungry kitchen knife
Ah, I see sir, that I have your attention!
Well, could it be?
How often I've asked that question
Well, then in quick succession
We had babies, one, two, three

We called them Hilda, Hattie and Holly
They were their mother's children
Their eyes were bright blue jewels
And they were quiet as a mouse
There was no laughter in the house
No, not from Hilda, Hattie or Holly
"No wonder", people said, "poor mother Joy's so melancholy"
Well, one night there came a visitor to our little home
I was visiting a sick friend
I was a doctor then
Joy and the girls were on their own

La la la la la la la la la la
La la la la la la la la la la

Joy had been bound with electrical tape
In her mouth a gag
She'd been stabbed repeatedly
And stuffed into a sleeping bag
In their very cots my girls were robbed of their lives
Method of murder much the same as my wife's
Method of murder much the same as my wife's
It was midnight when I arrived home
Said to the police on the telephone
Someone's taken four innocent lives

They never caught the man
He's still on the loose
It seems he has done many many more
Quotes John Milton on the walls in the victim's blood
The police are investigating at tremendous cost
In my house he wrote "his red right hand"
That, I'm told is from Paradise Lost
The wind round here gets wicked cold
But my story is nearly told
I fear the morning will bring quite a frost

And so I've left my home
I drift from land to land
I am upon your step and you are a family man
Outside the vultures wheel
The wolves howl, the serpents hiss
And to extend this small favour, friend
Would be the sum of earthly bliss
Do you reckon me a friend?
The sun to me is dark
And silent as the moon
Do you, sir, have a room?
Are you beckoning me in?


-------------------------------------------------------------------

Песента на Радост

Проявете състрадание към мен, сър.
Позволете ми да ви се натрапя.
Нямам къде да отида
и съм измръзнал до кости.
Аз ще ви разкажа една история -
за един човек и неговото семейство.
И се кълна, че тя е истинска.

Преди десет години срещнах момиче на име Радост.
Тя беше сладко и щастливо създание.
Очите й бяха като ярко сини сапфири...
И ние се оженихме през пролетта.
До тогава нямах представа, колко щастие
може да донесе малко любов.
Или какво е предвидила съдбата за нас.
Но всички неща се движат към своя край,
всички неща се движат към своя край.

Една сутрин се събудих и я намерих плачеща.
И в дните които последваха
тя бе все така тъжна и унила.
Сега тя беше Радост само по име.
В гърдите й се таеше неназована тъга
и тъмните и зли сили бяха призовани.
Сбогом, весели места,
където винаги цари радостта.
Хайл, ужаси, Хайл!

Беше ли провидение или
някакво ужасно съвпадение,
когато тя видя в последната си
пропита с кръв нощ?
Онези очи на лунатик,
онзи остър кухненски нож...
Ето, сър, видяхте ли,
че привлякох вниманието Ви.
Възможно ли беше?!
Колко често съм си задавал този въпрос?
Тогава за кратък период от време се
бяхме сдобили с бебета: едно, две, три.

Кръстихме ги Хилда, Хати и Холи.
Те бяха деца на майка си.
Очите им бяха ярки сини сапфири
и те бяха тихи като мишлета.
Не звучеше смях в къщата ни -
нито от Хилда, нито от Хати, нито от Холи.
"Нищо чудно", казваха хората,
"Горката им майка Радост е толкова меланхолична".
И така, една нощ дойде посетител в нашия малък дом.
Тогава аз се грижех за болен приятел.
Бях лекар.
Радост и момичетата бяха останали сами.

Радост е била овързана с електрически кабел,
а устата й запушена с парцал.
Била е наръгана няколко пъти
и пъхната в спален чувал.
В креватчетата им - на моите момичета,
там им бе отнет живота.
Методът на убийството им бил същият
като на съпругата ми.
Методът на убийството им бил същият
като на съпругата ми.
Беше полунощ когато аз пристигнах в къщи.
Казах на полицията по телефона, че
някой е отнел четири невинни живота.

Те никога не намериха мъжа.
Той е все още на свобода.
Изглежда той е извършил още много други убийства.
Той цитирал Джон Милтън по стените
с кръвта на жертвите си.
Полицията стигна до потресаващ за мен факт.
В моята къща той беше написал
"неговата червена дясна ръка".
А това, казаха ми е от "Изгубения Рай".
Този вятър тук става ужасно студен,
но моята история е почти разказана.
Страхувам се, че сутринта ще падне слана.

И така аз напуснах дома си,
пътувах от страна в страна.
Аз съм пред стъпалото Ви,
а Вие сте семеен човек.
Навън се вихри виелица,
вълците вият, змиите съскат.
И ако получа тази малка услуга, приятелю,
за мен тя ще бъде повече от всички земни блага.
Ще ме приемете ли като приятел?
Слънцето за мен е тъмнина
и е слабо като луната.
Имате ли свободна стая, сър?
Ще ме поканите ли вътре?