STING

"Come Again"

(John Dowland)

Come again! Sweet love doth now invite
Thy graces that refrain
To do me due delight,
To see, to hear, to touch, to kiss, to die,
With thee again in sweetest sympathy.

Come again! that I may cease to mourn
Through thy unkind disdain;
For now left and forlorn
I sit, I sigh, I weep, I faint, I die
In deadly pain and endless misery.

All the day the sun that lends me shine
By frowns doth cause me pine
And feeds me with delay;
Her smiles, my springs that makes my joys to grow,
Her frowns the winters of my woe.

All the night my sleeps are full of dreams,
My eyes are full of streams.
My heart takes no delight


СТИНГ

„Пак ела”

(Джон Доуланд)

Пак ела! Любов приканва в миг
изящни трепети
за сладост и нега...
И виждам, чувам, чувствам те, летя
със тебе пак в най-нежната мечта.

Пак ела! Да секне болката...
От теб, надменната
прокуден и лишен,
седя, мълча, скърбя, без дъх скован
в горчива горест и злочестина.

А денят, изпълнен с топлина
дарява нов копнеж
без свъсена тъга;
усмивката й радостта ми грее,
от зимата в очите й горея.


А нощта – без сън остава тя,
душата е мечта.
И няма пак покой...