Come again! Sweet love doth now invite Thy graces that refrain To do me due delight, To see, to hear, to touch, to kiss, to die, With thee again in sweetest sympathy.
Come again! that I may cease to mourn Through thy unkind disdain; For now left and forlorn I sit, I sigh, I weep, I faint, I die In deadly pain and endless misery.
All the day the sun that lends me shine By frowns doth cause me pine And feeds me with delay; Her smiles, my springs that makes my joys to grow, Her frowns the winters of my woe.
All the night my sleeps are full of dreams, My eyes are full of streams. My heart takes no delight
СТИНГ
„Пак ела”
(Джон Доуланд)
Пак ела! Любов приканва в миг изящни трепети за сладост и нега... И виждам, чувам, чувствам те, летя със тебе пак в най-нежната мечта.
Пак ела! Да секне болката... От теб, надменната прокуден и лишен, седя, мълча, скърбя, без дъх скован в горчива горест и злочестина.
А денят, изпълнен с топлина дарява нов копнеж без свъсена тъга; усмивката й радостта ми грее, от зимата в очите й горея.
А нощта – без сън остава тя, душата е мечта. И няма пак покой...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.