МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
24 июл. 2018 г., 23:20  

Вечер - Андрей Бели 

  Переводы » с русского
1202 1 5
7 мин за четене

Първи вариант

 

Сякаш погледи, пълни със смисъл

просияха –

с жлъч скръбна -

просияха,  

и тихо увисна                                                            

медно-златният облачен ръб.    

                             

Ще припламнат небесни окопи          

и прехвърчащи

блатни очички,

ще се втурнат стремглави галопи 

над блатисти,

над черни – горички.

 

И където в ръждиви морави

се заливаше лете

щурец –

просвещава се злият, лукав,             

заплашително светъл

гледец.

 

Запламтява

прозирното блато

и пробягва

прозирно сребро,

и – през облаци хваща се някой

да запряга гръмовно седло.              

 

Чувам – жълтия кикот галопен.

Допълзи ли наежено: „Стоп!“          

И изнизва се в свода с луд                   

тропот

жълто-черната маст            

във галоп. 

 

 

Втори вариант

 

Сякаш погледи, пълни със смисъл

просияха –

с жлъч скръбна -

просияха,

и тихо увисна

златноокият облачен ръб.

 

Ще се стъкне бездомната вис

от прехвърчащи

блатни очички,

ще се мерне стремглаво рисово

над блатисти,

над черни – горички.

 

И където в ръждиви морави

се заливаше лете

щурец –

просвещава се злият, лукав,

заплашително светъл

гледец.

 

Запламтява

прозирното блато

и пробягва

прозирно сребро,

и – сред облаци хваща се някой

да търкаля гръмовно валмо.

 

Чувам – жълтия кикот на риса.

Допълзи ли наежено: „Къш!“

И изнизва се в свода

петнисто

жълто-черният гръб

изведнъж.

 

 

 

 

Андрей Белый

 

Вечер

 

Точно взглядами, полными смысла,

Просияли,-

Мне ядом горя,-

Просияли

И тихо повисли

Облаков златокарих края...

 

И взогнят беспризорные выси

Перелетным

Болотным глазком;

И - зарыскают быстрые рыси

Над болотным,-

Над черным - леском.

 

Где в шершавые, ржавые травы

Исчирикался летом

Сверчок,-

Просвещается злой и лукавый,

Угрожающий светом

Зрачок.

 

И - вспылает

Сквозное болото;

Проиграет

Сквозным серебром;

И - за тучами примется кто-то

Перекатывать медленный гром.

 

Слышу - желтые хохоты рыси.

Подползет; и - окрысится: "Брысь!"...

И проискрится в хмурые

Выси

Желточерною шкурою

Рысь.

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Майсторе, за забележките и съвета. Ще го преработя и ще го пусна отново.
  • Да, така вече е друго нещо. Добре е да се изясни точният смисъл, като се направи подстрочен превод преди литературия.
  • Това е само редакция на пръв прочит, може би ще се наложи да го публикувам пак цялото с поправките.
    Втората строфа:
    Ще припламне бездомната вис
    от прехвърчащи
    блатни очички,
    ще се мярнат стремглави рисове
    над блатисти,
    над черни – горички.
    Четвъртата строфа:
    и – сред облаци хваща се някой
    да търкаля гръмовно валмо.
    Петата строфа:
    Чувам – жълтия кикот на риса.
    Допълзи ли наежено: „Къш!“
    И изнизва се в свода
    петнисто
    жълто-черният гръб
    изведнъж.
    Извинявам се на читателите, на колегите, и на паметта на автора, че превърнах риса в ужасяващ, заплашителен кон. Може би трябва да се преквалифицирам в алхимик.
  • А аз се чудех защо докато го превеждах, все сънувах нападащи ме тигри./Това е истина, не е шега/ Благодаря, Майсторе, ще го преработя.
  • Последната строфа трябва да се преработи. Значението на рысь не конски ход , а – животното рис. За него става дума и втория път в във финалния стих и за жълто-черната му кожа (шкура е кожа)."Брысь!" е междуметие за пропъждане на котки.
Предложения
: ??:??