28 авг. 2022 г., 10:05  

Виденията на съня ми – (M. Osmanbašić, B. i H.) 

  Переводы » Поэзия
740 3 5
3 мин за четене

 

ВИДЕНИЯТА НА СЪНЯ МИ

 

                Автор: Мерсида Садикович – Османбашич, Б. и Х.

 

Мекият път отмерва стъпките ми,

за да останат будни виденията на съня ми,

чертае блясъка на пролетната трева

и звънкия вик на душата ми,

която росата мие.

 

Цветовете на дъгата размахват криле.

Носен от песента, вятърът ме буди

и спуска на лицето ми капки дъжд,

които в прозореца на сърцето ми донасят свежест:

освен усмивка, друго нямам

какво да даря.

 

Около мене аз виждам само гладни,

и жални са думите им за изгубената мечта.

А аз стоя и чакам свежата утрин, за да им кажа

че денят е хубав

всеки път, когато го видят:

освен усмивка, нямам друго да подаря.

 

Аз очаквам Зората на Деня,

която оживява виденията на съня ни

и ни дава бели крила,

да ни издигне над трънливия път,

извън обхвата на злобата и омразата,

да ни срещне с Изтока, където се ражда Светлината

и където никога слънцето не залязва:

Освен усмивка, нямам какво друго да подаря,

търсачи на щастието.

 

 

VIZIJE SNA

 

                Autor: Mersida Sadiković – Osmanbašić, B. i H.

 

Mekom stazom korak odmjeravam

da budne ostanu vizije moga sna

i uklešem zapis na proljetnoj travi

zvonkim kliktajem duše

što rosom se umiva.

 

Duginim bojama krila razmahujem

vjetrom nošena pjesmom se budim

spuštajući na lice kapi kiše

što svježinu stvara na prozoru srca:

osim osmijeha drugo nemam

neshvaćene da darujem.

 

Svuda oko mene pogledi gladni

željni riječi za izgubljenim snom

a ja stojim i čekam svježe jutro

da ti kažem da lijep je dan,

svaki kad ugledaš:

 osim osmijeha nemam drugo da podarim.

 

Očekujem svitanje dana

što oživjeće vizije sna

dajući nam bijela krila

 da se vinemo iznad trnovitih staza,

van dometa pakosti i mržnje

u susret Istoku gdje se svjetost rađa

i gdje nikad ne zalazi Sunce:

osim osmjeha nemam drugo da podarim

tragače sreće.

 

 

Б.а. Стихотворението е поместено  в триезичния ми преводен поетичен „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия”, 2016.

 

 

Думи за автора:

 

Мерсида Садикович–Османбашич е родена през 1966 година. Пише проза и поезия. Нейните творби са включени в различни сборници и литературни списания в страната и чужбина. Те са преведени на словенски език. Тя е съавтор на пиесата „Ще се видим в галерията на сенките”. Ангажирана е като отговорник и редактор в издателски проекти, които са част от Асоциацията за култура „Нова светлина” (КНС) и е една от инициаторите на „КНС – международни литературни срещи“. Служи като координатор на „Литературни кръгове – КНС” и постигна значителни резултати за насърчаване на литературни творби от млади автори, при изготвянето на книга с поезия за публикуване. Има издадени две книги с проза: 1. „В моята страна” – сборник с разкази (2007 г.) 2. „Каменно перо” – сборник с кратки разкази (2011 г.) Живее и работи в Сараево.

 

 

© Латинка-Златна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??