24 окт. 2016 г., 20:40

Вот я вошел, и дверь прикрыл... 

  Переводы » Поэзия, с русского
1155 0 0
4 мин за четене

* *  *

                         Владимир  Висоцки

 

                             Дойдох, притворих аз вратата.

                             Извадих документи

                             и обясних им много ясно

                             защо при тях съм днеска.

 

                             Началник - като ключ ръждясал-

                             Прискърцва си и... нищо.

                             „От киното ми дават роля”

                             Отново аз му викам.

 

                             „И ей ме  тук, да изучавам-

                              Такъв е занаята.

                              Със направление съм пратен - .

                             Дойде ли?”- „Дойде значи.”

 

                              „Това и ний ще поздравиме,

                               но да е точно всичко,

                              под следствие да бяхте вие

                               шест месеца в Бутирка.

 

                               С тила си да усетите

                               разстрела как ви чака

                               а после по етапите-

                               Тогава ще играете!”.

 

                               И пак му обяснявам

                               настойчиво и дълго

                              „Аз трябва - тъй от лагера -     

                               Без да съм бил осъден”.

 

                               „Та вий дори не знаете

                                защо са ви осъдили”

                               Правата си размахвате

                                А още не сте бръснати.”

 

                               „Ще ми обръснат мутрата

                                и всичко ще узная

                                Каквото съм пропуснал пък

                                с таланта ще наваксам”

 

                                „Каква е тази работа-

                                 Той пак ми възразява-,

                                 Петак за четꞌри месеца-

                                 тъй никъде не става.”

 

                                 Той даже с крак ме чукна.

                                 То бе за секретарката.

                                 Другарю скъп при нас тук-  

                                 Университети няма.

 

                                 При нас не става то така-

                                 бонбонче - щом посегнеш.

                                 Стоиш си тук от край до край

                                 То не е петилетка.

 

                                 Прави  каквото знаеш ти

                                 Артист си - няма полза

                                  и нашите ни стигат тук.”

                                 Каза и млъкна после.

           

                                  Отново документи вадя

                                  и викам аз до хрипот.

                                 „Ти да ми пречиш нямаш право,

                                  на подпис тук не идвам!

 

                                   Началството ще запозная

                                   и то ще се оправя!”...

                                   Аз разярен във роля влизам,

                                   а той май се предава.

 

                                   Сега не можеш ти  ме спря,

                                   книжата  пак му тресвам:

                                   Как пет години ще лежа?

                                   Аз имам премиера!

              

                                                          © Емил Петров. Превод, 2010

                             

                    

                                     * * *     

 

                                    Владимир Высоцки

 

      Вот я вошел, и дверь прикрыл,

        И показал бумаги,

        И так толково объяснил

        Зачем приехал в лагерь.

               Начальник - как уключина,-

               Скрипит - и ни в какую!

               "В кино мне роль поручена,-

               Опять ему толкую,-

               И вот для изучения -

               Такое ремесло -

               Имею направление!                                   

               Дошло теперь?" - "Дошло!

        Вот это мы приветствуем,-

        Чтоб было, как с копирки,

        Вам хорошо б - под следствием

        Полгодика в Бутырке!

               Чтоб ощутить затылочком,

               Что чуть не расстреляли,

               Потом - по пересылочкам,-

               Тогда бы вы сыграли!.."

               Внушаю бедолаге я

               Настойчиво, с трудом:

               "Мне нужно - прямо с лагеря -

               Не бывши под судом!"

 

       "Да вы ведь знать не знаете,

        За что вас осудили,-

        Права со мной качаете -

        А вас еще не брили!"

               "Побреют!- рожа сплющена!-

               Но все познать желаю,

               А что уже упущено -

               Талантом наверстаю!"

               "Да что за околесица,-

               Опять он возражать,-

               Пять лет в четыре месяца -

               Экстерном, так сказать!.."

 

        Он даже шаркнул мне ногой -

        Для секретарши Светы:

        "У нас, товарищ дорогой,

        Не университеты!

               У нас не выйдет с кондачка,

               Из ничего - конфетка:

               Здесь - от звонка и до звонка,-

               У нас не пятилетка!

               Так что, давай-ка ты, валяй -

               Какой с артиста толк!-

               У нас своих хоть отбавляй", -

               Сказал он и умолк.

     

        Я снова вынул пук бумаг,

        Ору до хрипа в глотке:

        Мол, не имеешь права, враг,-

        Мы здесь не в околотке!

               Мол, я начальству доложу,-

               Оно, мол, разберется!..

               Я стервенею, в роль вхожу,

               А он, гляжу,- сдается.

               Я в раже, удержа мне нет,

               Бумагами трясу:

               "Мне некогда сидеть пять лет -

               Премьера на носу!"

       

 

        Между  1970 и 1978

 

© Емил Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??