Аз срещнах Вас – отново в мене
сърцето мъртво оживя,
а споменът за златно време
в сърцето върна топлина.

Понякога във късна есен
се случват дни и има час,
когато пролетната песен
отново затрептява в нас.

Тогава пак от вдъхновение
на миналите ни мечти,
в забравеното упоение
се взирам в милите черти.

И след вековната раздяла
аз гледам ви като на сън,
а звуци в тишината бяла
не спират тихият си звън.

На спомените в упование
-животът връща се готов
да сложи в нас очарование,
а във душата ми-любов.

Федор Тютчев

http://www.kostyor.ru/poetry/poem18.html#2