Μη μου μιλάτε για κείνη
Δε θέλω να τη δω ξανά
Για πάντα έξω απ' τη ζωή μου να μείνει
τι κάνει δε μ' αφορά
Ούτε σαν σκέψη, ακόμα, δε θέλω απ' το μυαλό μου να περνά

Ποτέ δε μ' ένιωσε
Ποτέ δε μ' άφησε να δω τι κρύβει μέσα στην καρδιά της
Στα όνειρά της, στα μυστικά της
Με κράταγε συνέχεια μακριά της

Ποτέ δε μ' ένιωσε
Ποτέ δεν έδειξε για μια στιγμή πως νοιάζεται για μένα
Με υποτίμησε για προτίμησε
να ζήσει μέσα στο δικό της ψέμα

В компанията онзи ден за нея ми говорихте.
За онази, която толкова обичах.
В ума ми много спомени събудихте.
Които опитвах с години, толкова години да изгоня.
Каквото и да кажа, знам, няма да ви убедя,
 че две думи могат да съберат един живот.
Ще е малко колкото и да се опитвам като живота беше тя за мен, единствена.
Не говорете за онази, която сам ме остави.
Не говорете за нея, болката не издържам.
Не говорете за онази, която сам ме остави.
Не, не говорете за нея, болката не издържам.
В компанията онзи ден за нея ми говорихте.
Как с друг прекарва вечерите ми казвате.
Към това, което оставих зад себе си отново ме върнахте.
И в очите ми се спуска, отново спуска се мрак.
Не говорете за онази, която сам ме остави.
Не говорете за нея, болката не издържам.
Не говорете за онази, която сам ме остави.
Не, не говорете за нея, болката не издържам.