19 июл. 2008 г., 11:54

За рекичката Вача и за спътницата Валя 

  Переводы » Песня
1148 0 1
6 мин за четене

 

 

За  рекичката Вача и за спътницата Валя       

                                                      Владимир Висоцки 

 

Не си  чувствам аз краката

и люлей се таз  земя.

Трети месец вече стана

как оставих океана.

Кораба напуснах аз.

И понеже тъй се лутам

безпартиен, нееврей,

аз по стълбища нощувам,

дето парното ми грей.

Туй е то! Живот на топло

и от нищо нямам  страх.

Случва се да се напоркам -

слезе ли авер от кораб

и гуляем до откат.

Туй, парите, са хартия,

икономията - грях...

И  душата -  като риза,

с кръпки цялата е тя.

Ала лампата ми светна.

Господ прати  ми късмет.

Щом авер видя как гледам:

Я към Вача тръгвай, рече,

срока да не изтървем.

А каква е тази Вача

аз от него пак разбрах.

Той към нея тръгвал плачещ,

а пък връщал се засмян.

Вача е рекичка плитка

във дълбокия Сибир.

Вача, туй е дом, завивка.

В нея злато се добива.

Много злато има там.

И нает, като магаре,

без това и онова,

взех билет - летя  към  Вача,

ще се смея значи там.

Няма място по-богато.

Знаят хората, нали?

Както и да смяташ,  братче,

заработих аз на Вача

сто и двайсет трудодни.

После сметката - удръжки

за квартира, за храна.

Но три хилядарки пълни

значи  дадоха ми там.

Аз наслагах ги в джобове,

дето лев не е стоял.

И на юг потеглих смело -

в ресторанти, кафенета

да забравя как живях.

Е, ще пийна аз и чаша

за приятеля си  там,

че на Вача тръгнах плачещ,

а пък връщам се засмян.

И кондукторът - ухилен,

чак се влачи по корем.

Келнерките също тичат,

а на първата ни спирка

и жена дойде при мен.

За вас може да е кранта,

но за мен си бе таман.

Аз за Вача тръгнах плачещ,

връщам се за веселба.

Туй - онуй и трал-ла-ла

за парите щом разбра...

С една дума аз за Валя

тъй стотачките си харчех.

Със тях тръгна си и тя.

С нея кофти стана значи.

Но и туй ще изтърпя.

Аз за Вача тръгнах плачещ.

Връщам се, ще съм засмян.

Пет дни вятър ги издуха.

Ей морето, там стои.

Квото имах, го профуках,

а  кондукторът се муси

и за водка не търчи.

В Сочи  с левчето последно

телеграма бия аз:

В заем пращайте, момчета.

Всичко тука аз изсмях.

Ех, къде сте вий, парички?

Викай, псувай, все е таз.

Аз при вас отново тичам,

магаданци   родни, мили.

Как ще ви забравя аз?

Край носа ми водка носят,

край устата  ми  кебап.

Аз към  Вача тръгвам плачещ

и на мен си ми е смях.

 

Превод от руски език: Емил Петров

 

 

 

 

 

 

    Владимир Высоцкий

 

Под собою ног не чую

И качается земля.

Третий месяц я бичую,

Так как списан подчистую

С китобоя-корабля.

 

 Ну а так как я бичую

 В беспринципности своей,

 Я на лестницах ночую,

 Где тепло от батарей.

 

   Вот это жизнь - живи и грейся.

   Нет, вам пуля и петля.

   Пью бывает, хоть залейся,

   Кореша приходят с рейса

   И гуляют от рубля.

 

     Рубь не деньги, рубь - бумажка,

     Экономить тяжкий грех.

     Ах, душа моя - тельняшка,

     Сорок полос, семь прорех!

 

Но послал Господь удачу,

Заработал свечку он.

Увидав, как горько плачу,

Он сказал: "Валяй на Вачу,

Торопись пока сезон."

 

 Что такое эта Вача

 Разузнал я у бича.

 Он на Вачу ехал плача,

 А возвращался хохоча.

 

   Вача - это речка с мелью

   Во глубине сибирских руд.

   Вача - это дом с постелью,

   Там стараются артелью,

   Много золота берут.

 

     Как вербованный ишачу,

     Не ханыжу, не торчу.

     Взял билет,л ечу на Вачу,

     Прилечу, похохочу.

 

Нету золота богаче,

Люди знают, им видней.

Вообщем, так или иначе

Заработал я на Ваче

Сто семнадцать трудодней.

 

 Подсчитали,отобрали

 За еду, туда-сюда.

 Ну, в общем, так, три тыщи дали

 Под расчет. Вот это да!

 

   Рассовал я их в карманы,

   Где и рубь не ночевал,

   И уехал в жарки страны,

   Где кафе да рестораны,

   Позабыть как бичевал.

 

Выпью, там такая чача,

За советчика бича.

Я на Вачу ехал плача,

А возвращаюсь хохоча.

 

 Проводник в предверьи пьянки

 Извертелся на пупе,

 Тоже и официантки,

 А на первом полустанке

 Села женщина в купе.

 

   Может вам она, как кляча,

   Ну а мне так в самый раз.

   Я на Вачу ехал плача,

   А возвращаюсь веселясь.

 

То да се, да трали-вали,

Как узнала про рубли,

Слово по слову у Вали,

Сотни по столу шныряли,

С Валей вместе и сошли.

 

 С нею вышла незадача,

 Но я и это залечу.

 Я на Вачу ехал плача,

 А возвращаюсь хохочу.

 

Суток пять как просквозило,

Море вот оно стоит.

У меня что было сплыло,

Проводник воротит рыло

И за водкой не бежит.

 

 Рубь последний в Сочи трачу,

 Телеграмму  накатал -

 "Шлите денег, отбатрачу,

 Я их все прохохотал."

 

   Где вы, где вы, рассыпные?

   Хоть ругайся, хоть кричи.

   Снова ваш я, дорогие,

   Магаданские, родные,

   Незабвенные бичи!

 

     Мимо носа носят чачу,

     Мимо рота алычу.

     Я на Вачу еду плачу,

     Над собою хохочу.

 

© Емил Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??