Не потрепва въздухът. Дърветата мълчат.
Листата им хербарий са на зъл магьосник.
Птиците отлитат в миг и изведнъж
в крилата си отнасят счупен крясък.
Небето не трепти. Застинало е. Нямо.
И аз прибрах го в себе си да не тъжи...
Замириса някъде на изгоряло
от полумъртви истинни лъжи.
Не ми говорят вече облаците днес.
През глава завили се и май студуват.
А звездите плакали нощес
на утрото отново ще слугуват.
... слънцето ожулва всяка капка
по скулата на минало вълшебство.
Едно момиче само, сякаш нестинарка
по рани ходи и нашепва нещо...
Музика https://www.youtube.com/watch?v=Y2EYdiCQ8-g&list=PLhtyqIrTTrEUChNJ2QS93E1-wZXK1Jaor&index=32