20.06.2025 г., 22:47  

Мъртвило-Дамян Дамянов

1.5K 0 2
00:00
02:05

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

…Ни свой, ни чужд сред купищата кал,

сред цялата словесна зла помия…

Немее телефонът пребледнял,

зей празна мойта пощенска кутия.

Ни клетва зла, ни благослов най-благ.

Светът от мен не се интересува.

Поне да беше се обадил враг!

Ей тъй, от злост! Поне да ме напсува!

Поне един приятел по тегло,

тук ял и спал, да тропне, да извика.

Мълчание опасно, тежко, зло.

Врата на хан — преди, днес — мъртва. Никой!

И ме обзема нещо като гняв:

„А бе един ден пак ще се стълпите.

Ще разберете, че съм бил най-прав…

И може да си скубете косите…“

А днес, да счупя свойта самота,

въртя живота — телефон огромен,

наслука, тъй… И търся аз смъртта.

Но с моя глас ми се обажда тя:

„Избрал си, драги, своя собствен номер!“

Коментари

Коментари

  • Това ..ъъ.. онова е минало, деде. Още тогава ти простих. Насъбрало ми се беше от болни мозъци, които виждат себе си в творчеството ми, изчоплят въображаема взаимност с мен и оттам чак си я искат с принуда. Споделям тази част от грубата си реалност, защото е една от причините да не пиша и творя. Всичко написано се обръща във вреда за мен. Затова и някои от творбите ми са груби. До грубост я сведох, реалността на чувствата ми, която я задминава в пъти-ъъъ.. като пътя София-Варна и обратно. На теб не може да ти се сърди дълго човек. Имаш добро сърце. Поне така се усеща от коментара ти. Благодаря ти.
  • Като твой длъжник, с не особено конвертеруема мъни стойност, а, бе като опит за извинение, "фиксирайки" те и като автор, а по-рано като коментатор, сега поопознал те от тукашните ти "откровения" те приветствам за усета ти на поетичен декламатор. Аудио прочитът ти е добър. Според мен. Но поетичният ти добър вкус, проявен в прочита на Дамяновата творба, девалвира в стиховете ти. Които прочетох. Ползваш правилни смислово, но не поетични ду!ми. Което огрубява стиховете ти. Не се впрягай излишно. Нали дума дупка не прави... И приеми комента ми като насърчение да не късаш с поезията, нито с прозата, ни с живописта и... другите твои... Защото " има 'ляб у тебе". Има, я!...

Избор на редактора

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Светът след теб не свършва

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...