Нахлуват мислите със липово ухание,

във ноздрите на младата трева.

Въздъхват тежки разстояния,

приижда шепот в идваща тъга.

Задушно блъска своя плач сърцето,

очите дирят късче синева.

Навред обезобразено е детето,

закърмено без мляко, с гнилота.

Спестената му истина фурира

в ескалиращо заучена игра.

Научено е смело да дублира

по звуците на заразената среда.

Безбройни гласове ласкаят

и всичко е във името едно.

Родителите нека да не знаят

да няма граници между добро и зло.

А краят вече приближава

хлад реже в поглед уязвим.

Човекът с главно „Ч” се състезава

в сън със Този, който е непобедим!

Автор и прочит: Мария (Елиза13)