4.01.2020 г., 19:32

Посока

5.3K 12 21
00:00
02:53

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

ПОСОКА

 

Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе.
Чаках чудо да стане.
Но не би!
Не и не!
Този кораб го стягах като Ноев ковчег,
сам-сама си го дялах посред зима и пек.
„Ще потъне нормално…” - чувах вътрешен глас.
Дръзка бях и нахална, и съвсем без компас
всъщност вече пътувах - господ знай накъде,
нито виждах, ни чувах - без платна и въже.
Както гледах под вежди - тъй от всички страни
заприижда надежда на вълни, на вълни…
Плисна буря на радост, връхлятя ме за миг
и косата ми стана като мокър камшик,
от праха във очите се изтече сълза,
наедрявала скрито като семе в бразда.
Дъжд изми битието до последния ден
и тогава потърсих пак човека до мен,
а човекът си беше цяла вечност все там -
даже дума не рече - беше тих като храм.
Беше тръгнал със мен сред открито море,
за изпът ми приготвил котва, кръст и сърце.
Мисля - можем спокойно да потънем сега.
Или може да стигнем оня край на света.

 

Автор: Галена Воротинцева

Музика: Ричард Клайдерман - "Носталгия"

Прочит: Мая Нарлиева

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Възнеслата се душа(Аудио запис на разказ)

ralicapoetry

Автор на разказа: ralicapoetry Запис: ralicapoetry Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско пр...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...