ninasar (Nina Sarieva) ninasar (Nina Sarieva)
28 259
9.11.2021 г., 13:31

Проклятието на певеца

2.9K 4 7
00:00
04:17

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Проклятието на певеца

 Лудвиг Уланд

 превод Пенчо Славейков

 

Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,

тъмнееше се мрачен над мрачните скали,

а около градина, засенена с грани,

където дългоцветни се мятаха фонтани.

 

 Живееше в тоз замък цар славен и богат,

за своята жестокост по целий край познат;

бе ужас мисълта му и погледа му стърви,

каквато дума каже — тя бич е или кърви.

 

 Веднаж во тоя замък отбиха се певци,

едина с бели власи, друг с златни къдрици,

на кон, в ръката с арфа, бе старец белобради,

а бодър подир него вървеше момка млади.

 

 И стареца му казва: „Готви се, синко мой,

с най-отборните песни, гласът вълшебен свой

сбери и воля дай на душевния си пламък!

Дано омекчиш на царя сърцето — хладен камък.“

 

 И в залата висока там с вити стълбове

те влязоха: а ето на своите тронове

с жена си царя седна — той грозен и ужасен,

и мрачен като буря, а тя — същ месец ясен.

 

 И стареца удари по звучните струни —

и взря се царя сепнат в душевни глъбини;

а ето че подхвана и момъка унесен —

и стареца приглася на дивната му песен.

 

Те пееха за младост, за пролет, за любов,

за мъжество, свобода и за свещений зов

към милост, що сърцето човешко възвишава,

в световната нетрайност що дава трайна слава.

 

 Стояха царедворци с приведена глава;

и воините груби смутиха тез слова;

царицата, со сълзи от радост на очите,

взе от гърди си роза и хвърли на певците.

 

 Народа възмутихте — извика царя с бяс, —

а ето и жена ми се съблазни от вас!“

И хвърли меч — в гърдите на момка той проникна,

из тях, наместо песен, поройна кръв избликна.

 

Като че вихър пръсна за миг придворний рой.

На старца в ръцете издъхна момка. Той

обви го в своя мантел, на коня го намести,

привърза го и тръгна от замъка злочести.

 

 Но спря се там навън той пред гордите врата,

издигна свойта арфа, на арфите цвета,

и хласна, и разби я на витии стълб мермерен.

И викна — целия замък се сепна разтреперен.

 

 Проклятье вам, чертози! Под ваште сводове

да се не чуят вечно на песен звукове,

а само стон и само въздишки — за отплата,

духът на отмъщенье докле ви срий с земята…

 

 

Изпълни: Нина Сариева

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Аудио Прочити 5.6K 5.0

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Аудио Прочити 7.1K 5.0

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Аудио Прочити 6.4K 5.0

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Аудио Прочити 4.7K 5.0

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Аудио Прочити 3.8K 5.0

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Аудио Прочити 952 5.0