ninasar
229 резултата
Аз съм истинска, топла, добра
и живея живота красиво.
Правех грешки и късно разбрах,
че съм тук, за да бъда щастлива.
Много дълго мълчах може би, ...
  91 
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  74 
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...
  58 
Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
  91  10 
В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата, ...
  72 
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  94 
Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...
  95  12 
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
  83 
Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...
  111 
" Обичай, момиче,обичай! -
нашепваше странният глас. -
Обичай живота себичен,
обичай го с цялата страст.
Посрещай кервана на дните ...
  111  10 
Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...
  129 
Дишай! Издишай! Бавно, дълбоко!
Дишай! Знай, всичко минава!
Дишай! Издишай! Няма "не мога!"
Ще си простиш, ще забравиш!
Как я направи грешната крачка ...
  200  21 
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
  162  11 
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...
  101 
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
  110 
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
  204 
Този август ще помня с лъчите на слънцето жарко
и звездните нощи с пияни от обич щурци.
За да бъда щастлива, е нужно толкова малко -
усмивка, тихо местенце или чифт обеци.
С кръв гореща е август, прави нещата различни, ...
  171 
Помечтай си за мен като бликащ в усоите ручей,
помечтай и повярвай, че точно на теб ще се случа.
Че мечтите са нещо красиво, напълно безплатно,
но понякога се шегуват и се сбъдват обратно.
Ще кажеш: "Обичам те, ти мой си отдавнашен блян, ...
  141 
Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят, ...
  263  14 
Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли. ...
  276  10 
Секунда. Минута. Час.
Животът с мен се шегува –
небрежно захвърлен фас.
Лудост по вените плува.
Секунда. Минута. Час. ...
  117 
Как искам само хубави неща през всичките сезони да се случват,
да се разтвори тежката ръжда в сърцата ни и да си върнем ключа
към добротата и към радостта, към лоното на този свят прекрасен.
Родени сме от цвят на пролетта и Бог отгоре ревностно ни пази.
Защо тогава вместо да творим и да създаваме бл ...
  260  13 
Пийни за мен преди да ме забравиш
и да подготвиш мястото за друга.
Желая ти късмет и много здраве,
макар да нямаш никаква заслуга.
А ти ми пожелай да съм спокойна, ...
  223 
Летели ли сте някога насън?
Аз постоянно.
Отнякъде се носи ясен звън,
звучи камбана.
И слиза ангел, слага ми крила, ...
  165  11 
Не зная името ти, нито кой си,
но си представям как по пътя крачиш
и си задавам хиляди въпроси,
додето чакам да прескочиш здрача.
Отдавна те очаквам, за да върна ...
  130 
Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...
  201 
Разливат се акорди на китара
в следобедната лятна мараня
и сякаш пак с приятелите стари
сме в някоя крайпътна механа -
да пием вино и да пеем песни, ...
  125 
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
  154  10 
От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...
  171  12 
Разносвачо на облаци, мъж без адрес,
любопитна съм как ли изглеждаш.
Подразбрах, че минаваш оттук точно в шест,
ще излезеш ли с мене на среща?
Не ми отговаряш, но ми пращаш сърце, ...
  119 
Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...
  271  14  21 
Подари ми голяма любов,
да я вкуся с наслада,
да очакваме изгрева нов
като жерави млади.
Подари ми и синьо небе, ...
  182 
Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...
  152 
Почукай на небесната врата,
изгубиш ли пътека посред нощ.
Не ти ли отговорят и от там,
да знаеш, че късметът ти е лош.
Почукай на небесната врата, ...
  190 
/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени. ...
  146 
В гривната вплетох синьо мънисто-
да ме предпазва от уроки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста, ...
  287 
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
  177  11 
Ще се обичаме ли или да?
Защото на любов ми замириса.
Повиках те в мълчаната вода,
която отразява всяка мисъл.
Че ме обичаш си личи от раз, ...
  251  13 
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
  157 
Шарена съм като пеперуда.
Любовта е моя дестинация.
Може би изглеждам малко луда –
на живота правя дегустация.
Пия дъжд. Танцувам под капчуците, ...
  163 
Предложения
: ??:??