17.07.2019 г., 8:50

Разговор в скоби

6.5K 7 14
00:00
01:35

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

    РАЗГОВОР В СКОБИ

 

– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло?
(И защо всяка сутрин повтаряш „Обичам те?”)
– Ами малък си, миличък, то си личи.
Хайде, бързо пижамата вече събличай…
– А защо…
– Ще закусваме вече.( И почти ще мълчим).
– Ама твойта чиния е много голяма!
А пък моята мъничка….
– (Така ли?)
– ЗАЩО?!
– Ами ние големите се тъпчем за двама….
– И това е защото….
– Тука няма защо.
Аз съм просто голяма, а пък ти си детето.
Хайде, якето слагай, ще излезем сега.
– Но кажи ми, защо е голямо небето?
– Просто ние сме мънички…Изтръскай снега.
– Ти си мъничка също? Но нали си голяма!
– (Този разговор стана твърде сложен за мен!)
– Но кажи ми защо….
– Дай ръчичка на мама.
(Не усетих как мина и тоз дълъг ден…)
– А защо става нощ? Уморен ли е Слънчо?
– Уморен ли…(Лягай бързо!) Той отдавна заспа!
– А защо ме прегръщаш, когато е тъмно?
– Лека нощ, мое слънце, заспивай сега…

 

 

Автор: Мира Дойчинова

Прочит: Мая Нарлиева

Коментари

Коментари

  • Е, де! Може да съм по-самокритична. Тембърът и моженето са самостоятелни единици. И професионални ножове имам, но за касапин не ставам!
    Благодаря за комплимента все пак, Еви.
  • Хаха, Мая, не проявявай излишна скромност. Прочитът е прекрасен. Имаш чудесен тембър! Ставаш за актриса, мисля.
  • Благодаря, Мари. Всъщност, всички знаят, че прочитите ми са слабички, но ми доставят удоволствие.
  • Мая, очарована съм! Чудя се как съм пропуснала този бисер! Браво, прекрасно рецитираш!
  • Благодаря, Албена! Добре си ми дошла!

Избор на редактора

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Светът след теб не свършва

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...