pastirkanaswetulki

Име Мария Панайотова
Поезията е моята най-голяма приятелка

Избрани произведения

  • Червени сълзи

    Поезия » Философска   292  15  30  Пак са узрели червени сълзи по черешата.
    Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
    Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
    Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
    Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...
  • Счупено синьо

    Поезия » Пейзажна   940  20  54  Няма такава вълшебна боичка,
    толкова живо променливо морска –
    счупено връхче на молив от сричка;
    детско хвърчило с криле от въпроси;
    шалче, отвързало изгрев през юни; ...
  • Горчива луна

    Поезия » Философска   301  10  24  Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
    Сърповидно ме гледаха чужди очи.
    Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
    В окосено небе и луната горчи.
    Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...
  • Чадъри без цветни чалми

    Поезия » Пейзажна   391  25  Самотни са чадърите на плажа,
    останаха без цветните чалми.
    А искаха на всеки да разкажат
    как детски смях над този бряг ръми
    и чайките с крилата си подписват ...
  • Наздравица за любовта

    Поезия » Философска   317  11  27  В света дошъл е всеки като гост,
    за шепичка любов - без цвят и раса.
    Налейте вино и да вдигнем тост,
    изправени до пълната си маса.
    Да пием за самотника в снега, ...

Още произведения »

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.