tictac (Синьо цвете) 16 май 2018 г., 10:04 ч.

Размисли на една Палечка 

675 17 14

© Синьо цвете Всички права запазени

Някой дали знае колко съм малка!?

Мога под прага на пръсти да ходя,

само за входния вятър е жалко -

той ще копнее да тича по пода.

 

Аз ще му преча, а той ще ме блъска

- детска игра откогато се помня,

после ще клекне до мене навъсен,

ще се престори на нисък и скромен...

 

Всъщност, дали знае колко съм малка

Вятърът, който разпалва пожари,

който отнася короната кралска,

облаци гони, събаря Икари...

 

Утре, когато порасна, обаче,

кой ще закача Голямата в мене?

Той ще ме брули, а аз ще си крача...

 

Вятърът не е съвсем до колене.

Даже съвсем не е май за големи.

 

Автор и прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • tictac (Синьо цвете) Ели, Стойчо, Албенка! Надявам се, въпреки меланхолията на прочита да съм предизвикла усмивка.
    И ви благодаря!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Много ми хареса,Майче - и текстът, и прочитът! Прибирам го в любими.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Харесва ми!
  • voda (Елица Ангелова) И другаде го четох, но като го чух в твое изпълнение, ми прозвуча много по-силно.
    Тъжно е, че с израстването си губим някои чаровни неща в живота...
    Тънка чувствителност и философски поглед има твоята Палечка, Мая!
  • tictac (Синьо цвете) Ахам! Познах те
    Веднага да пуснеш онова за Пепеляшка. Трепач е!
  • MerlinLanselotov (Васил Иванов) Ах, да! Щях да забравя- много жив и приятен глас! Също като в радиопиеса!
  • tictac (Синьо цвете) Докато дойде този ден, имаме мнооого време.
    Отсега ли да го мислим?
  • MerlinLanselotov (Васил Иванов) Най-лошото в цялата работа е, че искаме ли или не - един ден порастваме големи. Всъщност- не всички!
  • tictac (Синьо цвете) Аз пък мисля, че този текст носи на повече закачливост. Но в крайна сметка моята Палечка реши да бъде натъжена от собствените си мисли.
    Като за първи път и да имам интонационни грешки, сте ми простили.
    Благодаря, че наминахте
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Гласът ти наистина пасва чудесно на съдържанието - някак вглъбен, приглушен и задавен от изжявания, галещ, шепнещ, доверяващ се... Аз не само харесвам много твоята поезия, а и с удоволствие бих те слушала, Мая! И си мисля, че гласовете ни си приличат по чувственост.
  • Bezzhichen (Безжичен) Браво. И много подходящ глас. Паузите на място ми направиха впечатление.
  • tictac (Синьо цвете) Махни поне плюса..за объркания текст.
    Еей, все ще оплескам нещо.
    Наде, Насе!
  • rocksky (Наско Христов) Напълно анонимно и по съвест 6+
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Любимо, знаеш го. Удоволствие бе за мен да чуя гласа ти, Палечке!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.