Някой дали знае колко съм малка!?

Мога под прага на пръсти да ходя,

само за входния вятър е жалко -

той ще копнее да тича по пода.

Аз ще му преча, а той ще ме блъска

- детска игра откогато се помня,

после ще клекне до мене навъсен,

ще се престори на нисък и скромен...

Всъщност, дали знае колко съм малка

Вятърът, който разпалва пожари,

който отнася короната кралска,

облаци гони, събаря Икари...

Утре, когато порасна, обаче,

кой ще закача Голямата в мене?

Той ще ме брули, а аз ще си крача...

Вятърът не е съвсем до колене.

Даже съвсем не е май за големи.

Автор и прочит: Мая Нарлиева