19.12.2025 г., 12:12

Разнебитващата нищожност на идиличното живеене

20 0 0
00:00
05:08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivan Bozukov Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Обстоятелството, че често не предвиждаме ефекта от бягството си в лишени от динамика уединени светове, е очаквано (и разбираемо) по принцип, но може да се окаже - и често действително се оказва - неотчетено в индивидуален план. Причината: повсеместното превъзнасяне на вредата от стреса и - реципрочно - на ползата от липсата му. Така обикновена стресова ситуация започва да се възприема от преживяващия я като всекидневен гнет, какъвто, разбира се, често не е. Случи ли се, самонарочилият се за жертва на стреса фантазьор вече се е „подхлъзнал“ по гибелното нанадолнище на... мечтаната идилия!...

Текст и прочит: Иван Бозуков

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...