11.06.2024 г., 8:40

Рикошети

2.2K 0 0
00:00 / 00:56

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

РИКОШЕТИ

 

Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.

 

Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини
натрупани с години

 

ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа-колко Господ.

 

Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората-
вървящи сред лъчи
рикоширащи към небосвода му.

 

Кольо Колев

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Възнеслата се душа(Аудио запис на разказ)

ralicapoetry

Автор на разказа: ralicapoetry Запис: ralicapoetry Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско пр...