11.06.2024 г., 8:40

Рикошети

2K 0 0
00:00
00:56

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

РИКОШЕТИ

 

Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.

 

Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини
натрупани с години

 

ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа-колко Господ.

 

Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората-
вървящи сред лъчи
рикоширащи към небосвода му.

 

Кольо Колев

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...