11.06.2024 г., 8:40

Рикошети

2.1K 0 0
00:00
00:56

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

РИКОШЕТИ

 

Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.

 

Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини
натрупани с години

 

ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа-колко Господ.

 

Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората-
вървящи сред лъчи
рикоширащи към небосвода му.

 

Кольо Колев

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Светът след теб не свършва

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...