11.06.2024 г., 8:40

Рикошети

2K 0 0
00:00
00:56

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

РИКОШЕТИ

 

Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.

 

Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини
натрупани с години

 

ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа-колко Господ.

 

Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората-
вървящи сред лъчи
рикоширащи към небосвода му.

 

Кольо Колев

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Лотъхел – автор Силвия Илиева (Plevel)

Мильо

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

"И ме завърта без фокус светът..."

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...