4.04.2012 г., 12:07

Сбогуване

6.1K 3 11
00:00
04:52

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тасо Всички права запазени

 

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер.

Хладно е, след дъждът завалял.

Мирише на есен и огоряло стърнище.

С дъх на мокро куче тича вятърът

по тревите, до охра излъскани.

И е бременна с утрото вечерта.

Цвят кехлибарен наливам в тумбеста чаша

и наметнал жилетка гледам от терасата

как решиш косата си преди лягане.

А звездите смутено пристъпват на пръсти

и ръсят бисерен, светулков прашец

върху раменете ти голи.

Като златиста коричка на хляб,

домашно опечен, кожата ти топло ухае.

Сгушен до теб, събрал душата си в шепи -

свещено пламъче,  ще се помоля без да те будя.

Не си отивай, последна моя мъничка нежност!

Луната още не е огряла и е далече зората.

Недей! Дълги са вечерите, когато те няма!

Почакай! Само да намеря верните думи...

Много скоро, когато съвсем остарея,

ще се сбогувам с теб в някое утро дъждовно.

Ще се сбогувам с теб, без да разбереш, че го правя.

И ще стане тихо и тъжно, като в празен театър.

С мен ще тръгнат само студеният дъжд

върху лицето ми пламнало и онази целувка, 

за която устните винаги са студени.

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Въстание

lyvylk

"Въстание" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална те...

Най-красивото отсъствие

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...