Apr 4, 2012, 12:07 PM

Сбогуване

6.1K 3 11
00:00
04:52

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тасо All rights reserved.

 

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер.

Хладно е, след дъждът завалял.

Мирише на есен и огоряло стърнище.

С дъх на мокро куче тича вятърът

по тревите, до охра излъскани.

И е бременна с утрото вечерта.

Цвят кехлибарен наливам в тумбеста чаша

и наметнал жилетка гледам от терасата

как решиш косата си преди лягане.

А звездите смутено пристъпват на пръсти

и ръсят бисерен, светулков прашец

върху раменете ти голи.

Като златиста коричка на хляб,

домашно опечен, кожата ти топло ухае.

Сгушен до теб, събрал душата си в шепи -

свещено пламъче,  ще се помоля без да те будя.

Не си отивай, последна моя мъничка нежност!

Луната още не е огряла и е далече зората.

Недей! Дълги са вечерите, когато те няма!

Почакай! Само да намеря верните думи...

Много скоро, когато съвсем остарея,

ще се сбогувам с теб в някое утро дъждовно.

Ще се сбогувам с теб, без да разбереш, че го правя.

И ще стане тихо и тъжно, като в празен театър.

С мен ще тръгнат само студеният дъжд

върху лицето ми пламнало и онази целувка, 

за която устните винаги са студени.

 

 

Comments

Comments

Editor's choice

"И ме завърта без фокус светът..." 🇧🇬

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Възнеслата се душа(Аудио запис на разказ) 🇧🇬

ralicapoetry

Автор на разказа: ralicapoetry Запис: ralicapoetry Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско пр...

Дядо и пчели 🇧🇬

Nassko76

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...