floyd

9 резултата

Ябълков цвят

Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупк ...
1.6K 1 3

Опрощение

Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...
967 6

Душа

Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините п ...
826 1

Раздяла

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...
1.4K 7

Пламъкът на надеждата

Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Е ...
1K 3

Полет с чадър

Беше един от онези горещи летни дни, през които е трудно да си намериш каквото и да е занимание. Тъй като не съм от хората, които обичат да стоят дълго на едно място, размишлявах усилено как да разнообразя очертаващия се скучен следобед.
Трудно ми беше да измисля каквото и е да е вълнуващо, спиращо ...
1.2K 4

Първо мигновение в любовта

Откакто навърших осем години, всяка лятна ваканция родителите ми ме изпращаха на гости при леля ми. Тя беше учителка по пиано и при нея винаги бе пълно с ученици. Първата година, когато отидох, намирах всичко това за много интересно. Беше ми позволено да правя всичко, което пожелая, стига да не ù пр ...
1.3K 1 1

Моят самотен остров

Всичко се случи през едно горещо лято преди не повече от десет години. По това време бях на около седем години и истински важните за мен неща бяха свързани с игрите от ранна сутрин до късна вечер. Не бях непослушно дете, въпреки фактa, че обичах да се занимавам с неща, присъщи за момчетата, и родите ...
2.2K 6

Цветовете на живота

Казват, че за слепия животът е безсмислен. Едно лутане без цел, без посока, лутане, лишено от всякакъв смисъл и всякаква същност. Това, което не разбирам обаче е, за кого се отнася това – дали за онзи, който безвъзвратно е изгубил правото си да вижда, или за онзи, който е затворил душата си, сърцето ...
1.3K 6