На Д.
Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...
1.8K
1
