NoshtenSandvich (Азз аззз) - Произведения

Безпътица

Живеехме почти щастливо,
всеки ден с нова цел,
в търсене на мир,
за разядените си от празнота животи,
внушавахме си идеали и любови, ...

NoshtenSandvich

Поезия

2012-04-15T21:05:52+03:00 521 2

Представих си

Представих, си че пиша стих,
в който пише за човек, който
пише стих,
за човек, който
пише стих, ...

NoshtenSandvich

Поезия » Бели стихове

2012-04-06T10:11:59+03:00 764 1

Развод по демонски

- Остро главоболие ми казваше да се прибера у дома. Но домът ми беше място, което вече не съществува. Осъзнавах, че ми остава още съвсем малко преди да умра, а не бях щастлив. Най-близкото, с което мога да сравня това усещане, е онова чувство, което изпитваме като деца, когато усещаме, че рождения н ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-04-02T11:41:40+03:00 718

Лодка

Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-31T22:10:19+03:00 709 2

45

Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-30T12:28:04+03:00 1.1K 2

Вакуум

Четвъртата чаша Джак също имаше вкус на Джак.
Никога не можеш да си сигурен, докато не провериш. Барманът ме погледна с разбираща усмивка. Вече бях напълно убеден, че някъде има училище за бармани, в което преподават точно такива усмивки. В трети бар, трети ден, виждам едно и също. Съчувствие. Явно ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-28T14:03:52+03:00 665

Оцеляване

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-23T11:05:46+02:00 800

* * *

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-10-01T12:05:48+03:00 734 1

Икаризъм

И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-30T16:14:56+03:00 864 1

* * *

- Гледа ме право в очите. Целува ме и казва, че са най-красивите сини очи, които някога е виждал.
Чиста е. Не е красива, но не е това, което очакваш. Преди да започне да говори, не можеш да разбереш.
- Няма човек на Земята, който да е обичал толкова, колкото ме обича той. Веднъж един съученик ми каз ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-29T12:49:22+03:00 703 1

Развитие

Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.
- Това е моето момче.- засмя се мама от болничното легло. Перуката, която си е сложила на главата, ù стои нелепо, но не ù го казвам. Тя се навежда и ме целува по челото. - Още чакам да те видя по телевизията, млади момко! Какво ста ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-28T23:39:54+03:00 837

Яйца на очи

- Яйца на очи? Когато каза, че ти ще сготвиш вечерята, трябваше да се сетя, че и това няма да направиш като хората. - Скъпата ми Маги не спираше да мрънка. Не мога да се сетя кога за последно беше доволна. Не я обвинявам. Това е, защото не ù давам нищо, което иска.
Наистина не мисля, че някога съм я ...

NoshtenSandvich

Проза

2011-09-27T22:37:19+03:00 1.1K 1