Характерно за нейния творчески свят  е, че си е изградила свой стил, свой поетичен изказ. Той е близък до стила на Гео Милев, който  точно преди един век се бори срещу старите и въвежда нови, модерни  форми в поезията и изобщо в тогавашното  изкуство. Търси и постига нови форми – ударни, експресивни, бунтарски… Разкъсва традиционния класически стих, насища поезията си с напрегната емоционалност и драматизъм.

В предговорите към двете части от новата книга на Габриела Цанева  срещаме съчетание от поезия, проза, публицистика.  Подобни нотки звучат и в голяма част от стихотворенията в цялата книга. Дълбоката мисловност, философската вглъбеност, богатата метафоричност и асоциативност бликат така необуздано от стиховете й, че за да вникне в цялата им същност, човек трябва да ги препрочита отново и отново.

Кирил Назъров

***

Още в първите стихотворения на „Бурята сплита ръце“ се усеща увереният и категоричен почерк на изградена поетеса, усеща се увереното майсторство на Габриела Цанева да борави с магията на въздействие на словото и да го превръща в изразно средство, с което да гради неочаквани и смели поетични метафори, да насища белия лист с поетична енергия. Имам претенциите да познавам изявите на много поети в съвременната ни литература, но не съм срещал стихове, които така поетично и философски, граждански открито и метафорично-образно да са обхванали разнообразните стихии, събрани в душата на съвременния човек – между отчаянието и надеждата, между мрачните мисли и светлата вяра.

Крум Гергицов.